Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/.

Образувано е по жалба на П.И от [населено място] срещу решение № 56 от 01.02.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от Път I – 1 /Е79/ „Мездра - Ботевград“, от км. 161+367 до км. 194+164, 89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план /ПУП - ПП/, одобрен със заповед № РД – 02 – 15 – 98 от 16.09.2016г. на Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждената 1. част от 0.796 дка от имот по регистъра към ПУП №99001 /по скица 099001/ и 2. част от 0.206 дка от имот по регистъра към ПУП №99002 /по скица 099002/, вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване-ниви, находящи се в землището на с. С.. Изложени са съображения, че размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот е занижено и не съответства на действителната пазарна цена на имота, в него не са включени и извършени подобрения. Претендира разноски.

Ответната страна - Министерският съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част.Претендира разноски.

Заинтересованите страни - министърът на финансите и Агенция " Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна -министърът на регионалното развитие и благоустройството не ангажира становище по същество.

Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения.

Оспореното решение е издадено от компетентния орган, в изискуемата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти - частна собственост, каквито са процесните, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспорваното решение е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложението, неразделна част от решение № 56 от 01.02.2018г. на Министерски съвет, в т. 7 и т. 8 на таблицата на с. С.. Не се спори по идентичността на вписаните данни за имота. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти.

Безспорни са обстоятелствата по собствеността на процесните имоти, засегнати от частично отчуждаване /част от 0.796 дка от имот по регистъра към ПУП №99001 /по скица 099001/ и част от 0.206 дка от имот по регистъра към ПУП №99002 /по скица 099002/, както и вид на територията – неурбанизирана, с начин на трайно ползване-ниви.В този смисъл е категоричното заключение на съдебно-оценителната експертиза, която потвърждава статута на двата имота и в устно заключение, дадено в открито съдебно заседание на 06.08.2018г.

Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителския доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС и чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, по данъчна оценка за имотаите е в размер на 186, 00лв за 0.796 дка от имот 099001 и 48, 00лв за 0.206 дка от имот 99002.

По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, първоначална и допълнителна, които дават заключение по въпросите, възложени с определение от 26.04.2018г. по делото, изготвена от лице от кръга на визираните в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице потвърждава оценката от 186, 00лв за 0.796 дка от имот 099001, в разлика от 32 ст. /185, 68лв/ и от 48, 00лв за 0.206 дка от имот 99002., с разлика от 5ст. /48, 05лв/,за които уточнява.,че разликата се дължи на закръгляне на сумата, т. к. разликата е под 0, 50ст. Експерта потвърждава, че се касае за неурбанизирана територия, за която има пазарни аналози.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС „равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

В случая по делото не се установява разминаване в размера на определеното с оспорвания административен акт обезщетение и даденото такова от вещото лице по делото, а разминаването от 0, 50ст. е следствие от закръгляне на сумата към цяло число, съответно за първия имот-в полза на оспорващия, а за втория-в полза на обезщетяващият.

По изложените съображения, решение № 56 от 01.02.2018г. на Министерски съвет, в оспорената му част се явява законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 АПК,жалбоподателят дължи юрк. в.ие в минимален размер от 100лв, определено по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И от [населено място] срещу решение № 56 от 01.02.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от Път I – 1 /Е79/ „Мездра - Ботевград“, от км. 161+367 до км. 194+164, 89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план /ПУП - ПП/, одобрен със заповед № РД – 02 – 15 – 98 от 16.09.2016г. на Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждената част от 0.796 дка от имот по регистъра към ПУП №99001 /по скица 099001/ и част от 0.206 дка от имот по регистъра към ПУП №99002 /по скица 099002/, вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване-ниви, находящи се в землището на с. С..

ОСЪЖДА П.И от [населено място] да заплати на Министерски съвет на РБ,гр. С. сумата 100лв /сто лева/,разноски. Решението не подлежи на обжалване.