Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Х. против решение № 19 от 07.02.2018 г., постановено по адм. дело № 895/2017г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлен протест с искането за обявяване нищожността на заповед № 645/03.06.2015 г. на кмета на община Х..

В протеста се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се прогласи нищожността на атакуваната заповед.

Ответникът кмет на община Х. взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът В.М оспорва протеста.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на протеста.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационния протест за допустим - подаден срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледан по същество за неоснователен.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за действителен акт, без наличие на основания за обявяване на нищожността й. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено, че със заповед № 645/03.06.2015 г. на кмета на община Х., на основание чл. 61, ал. 1 НУРОС на Общински съвет-Хасково е наредено да се доплати сума от 907, 70лв, представляваща стойността на правото на пристрояване към сграда за обект: "Пристройка към магазин за хранителни стоки" от 21, 12 кв. м. към съществуваща сграда, построена в поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 77195.713.285 по кадастралната карта на гр. Х..

Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон административният съд приема, че заповедта не е нищожна. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Тя е издадена от териториално и материално компетентен орган, съгласно правомощията му, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗОбС, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че липсата на решение на общинския съвет е неизпълнение само на едно от нормативно установените условия за учредяване на право на пристрояване на сграда, построена върху имот-частна общинска собственост и не е толкова тежък и съществен порок в изискванията за законосъобразност на акта, водещ до неговата нищожност. По принцип нарушенията на административнопроизводствените правила, вкл. на изискуемата от закона форма, водят до унищожаемост на акта, а не до нищожност. За да е налице материална незаконосъобразност, водеща до нищожност, е необходимо по своето съдържание актът да е в противоречие със закона. Нищожност е налице само когато изцяло липсват предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, актът е изцяло лишен от законно основание и когато актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. В случая сочените в протеста нарушения на закона касаят унищожаемостта на административния акт, а не неговата нищожност.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 07.02.2018 г., постановено по адм. дело № 895/2017г. по описа на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно.