Образувано е по касационна жалба на "Жози 2009" ЕООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 7467/07.12.2017 г. по адм. д. № 859/2016 г. на Административен съд София-град в отхвърлителната му част. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.
Ответникът по касационната жалба -началникът на Митница "Аерогара-София" чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение №173/17.12.2014г. на началника на М. А. С, с което на основание чл. 6 от Митническия кодекс на Общността във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 27, ал. 2 ППЗМ е извършена корекция за стоката по ЕАД № 11BG005100Н0532999/20.12.2011 г. по кл. 33-тарифен код от „7019 52 00 90“ на „7019 59 00 11“ и е определен размера на дължими публични държавни вземания-антидъмпингово мито, ведно с лихва от момента на възникване на задълженията.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в частта досежно израза "заедно с дължимите лихви, от момента на възникване на задълженията, следващи датата на ЕАД, до момента на заплащането им" и е отхвърлил жалбата в останатала й част. Решението, което е второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд, се обжалва само в отхвърлителната му част.
За да постанови обжалвания резулат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт. С решение №10255/03.08.2017 г. по адм. д. № 4524/2016 г. на ВАС е потвърдено решение №140/06.10.2014 г. на Началника на Митница „А. С“, с което на основание чл. 6 от Митническия кодекс на Общността, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 27, ал. 2 ППЗМ, е извършена корекция за стоката по ЕАД № 11BG005100Н0532999/20.12.2011 г. по кл. 34, 36 и 44 и е определен размера на дължими публични държавни вземания. По същество с това решение е коригирана държавата на произход на стоката - от Малайзия на Китай, което решение е обуславящо изхода на спора по същество досежно решение № 173/17.12.2014г. на началника на М. А. С.
Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкпупност и съотносимост. Извършената корекция е в следствие на повторна проверка, извършена на основание чл. 84, ал. 1 от ЗМ и чл. 78 от Митническия кодекс на Общността по оформянето на вноса на мрежи от фибростъкло, какъвто вид е и декларираната от „Жози 2009“ЕООД стока с ЕАД № 11BG005100Н0532999/20.12.2011 г. под режим „едновремено допускане за свободно обращение и освобождаване за крайна употреба“ – 157 колета, 16800 кг мрежа от фибростъкло за изолация на сгради при саниране. Решението на началника на М. А. С се позовава за процесната стока по ЕАД № 11BG005100Н0532999/20.12.2011 г. на записването по приложение 7 към доклада, където с код 702000900 е визиран контейнер, с който е пристигнала в страната процесната стока /GVDU5030396/. Предходното решение на началника на М. А. С №140 / 06. 10. 2014 г. е влязло в сила и с него е налице изменение на „държава на произход“. С цитираното влязло в сила съдебно решение на ВАС безспорно се установява, че внесената стока е с произход Китай, а не Малайзия и че неправомерно е използвано преференциално тарифно третиране, което е довело до избягване на заплащане на мита и ДДС, както и че обхватът на Регламент /ЕС/ № 791/2011 г. не се ограничава по отношение на посочените стоки с произход Китай. Съгласно чл. 1 §1 от Регламент № 672/2012 г. на Съвета от 16.07.2012 г., обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което беше наложено с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход от Китайската народна република, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Следователно обхватът на Регламент № 791/2011, не се ограничава по отношение на посочените стоки с произход Китай. В настоящия казус стъклофибърните мрежести материи са предмет на антидъмпингови мита и се класифицират в Европейския съюз в рамките на стокови кодове 70 19 51 и 7019 59. Определящи за класирането с код 7019 52 00 90 на внесените с контейнер /GVDU5030396/ стоки са характериските на „сплитка лито” и линейна плътност на единочката 136 tex или по – малко”, които не са налични към процесната стока. Продуктите преставляват мрежа от стъклени влакна с ширина един метър и дължина 50 метра, в ролка, с размери на отворите 5 мм и с тегло, съответно на 145 грбкв. м. и 9 гр. кв. м. Тези продукти напълно съответстват на текстовете от позиция 7019 59 "тъкани от стъклени влакна с широчина, превишаваща 30 см, с размер на отворите повече от 1, 8 мм, както на дължина, така и на ширина, и с тегло над 45гр/ кв. м с изключение на дисковете от стъклени влакна и на код по ТАРИК 7019 59 00 11 „изпратен от Малайзия." Поради това на основание Общите правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура коректното тарифно класиране е в код по ТАРИК 7019 59 00 11. В разглеждания смисъл с процесното обжалвано решение № 173/17.12.2014 г. тарифното класиране е правилно определено. Стоката по ЕАД № 11BG005100Н0532999/20.12.2011 г. не правилно е декларирана от жалбоподателя с код 7019 52 00 90, вместо с 7019 59 00 11, като по този начин са заплатени по-малко от действително дължимите публични държавни вземания, които с обжалваното решение са определени на общо 36 174, 53 лв. На тази плоскост решаващият съд законосъобразно е игнорирал представените от дружеството-жалбоподател сертификати. Същите са неточни, следователно невалидни, а удостовереното е в резултат на невярно представяне на факти от страна на износителя. Съдържанието им безспорно е опровергано с оглед на събраните доказателства при разследването на OLAF и приложените такива към делото. Сертификатите, издадени на 21.10.2011 г., за които се твърди, че са такива към фактурата от 22.11.2011 г., всъщност са издадени по-рано и не могат да характеризират стоките по посочената фактура.
Предвид изложеното, изводът на решаващия съд, че обжалваното решение е валиден и законосъобразен акт, с изключение на определянето на момента на възникване на определените лихви върху така определениете публични вземания, е съответен на приложимите материалноправни норми.
С оглед изтъкнатото настоящата инстанция намира, че спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението като обосновано и материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7467/07.12.2017 г. по адм. д. № 859/2016 г. на Административен съд София-град в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА "Жози 2009" ЕООД да заплати на Митница "А. С" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Решението е окончателно.