Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на С. К. К. от [населено място] против решението по т. 2 от протокол № 15 / 05.10.2016 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на жалбоподателя - прокурор в Специализираната прокуратура, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - „намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 на сто за срок от една година”.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, нарушение на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, превратно упражняване на власт, неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с неговата цел.
О. Пта колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище, в което са изложени доводи за издаване на оспорения акт при спазване на изискванията за законосъобразност.
Заинтересованата страна Главният прокурор на Р. Б не е взел становище.
При извършената служебна проверка се установи, че жалбата на С. К. К. е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ.
След като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, прие за установено следното:
С писмо № 866 / 13.05.2015 г. Главният прокурор е направил предложение до Висшия съдебен съвет (ВСС) за налагане на дисциплинарно наказание на С. К. К. - административен ръководител на Специализираната прокуратура (СпП), за извършени дисциплинарни нарушения, описани в три пункта: 1. По чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ – бездействие като втори наблюдаващ прокурор по преписка № 332/2012 г. на СпП (досъдебно производство (ДП) №476/2007 г. на ОДМВР – Бургас), което неоправдано е забавило производството през периода 06.01.2014 г. – 03.11.2014 г.; 2. По чл. 307, ал. 4, т. 5 - неупражнени правомощия на административен ръководител по реда на глава 16 от ЗСВ (необразувани дисциплинарни производства) по отношение на прокурорите М. и Т. във връзка с техни бездействия, както и несъздадена организация и неупражнен контрол за изпълнение на заповед № ЛС-727 / 18.03.2014 г. на Главния прокурор; 3. По чл. 307, ал. 6, т. 1 от ЗСВ - неизвършени от административния ръководител конкретни организационни или други дейности в изпълнение на задължението по чл. 143, ал. 4 от ЗСВ да упражнява контрол за спазване на сроковете за извършване на разследванията и мерките за процесуална принуда.
Дисциплинарното производство е образувано с решение на Висшия съдебен съвет, прието по т. 34.1. от протокол № 29 / 28.05.2015 г. С решението по т. 34.2. е избран чрез жребий дисциплинарен състав: К. Н., Р. Б., Г. Г..
В заседанието, проведено на 14.07.2015 г. по образуваното дисциплинарно дело (ДД) № 17 / 2015 г., дисциплинарният състав е приел отвода, направен от дисциплинарно привлеченото лице, на Г. Г.. На нейно място е била избрана чрез жребий М. К. (решение на ВСС по т. 150 от протокол № 41 / 16.07.2015 г.).
В заседанието на дисциплинарния състав, проведено на 17.11.2015 г., е допуснат до разпит като свидетел Р. К. Р., който е бил определен за първи наблюдаващ прокурор по преписка №332/2012 г. на СпП. Прокурор Р. е дал показания, че в началото на 2014 г. е имал много работа, не е имал технологична възможност да обработи всичките преписки и няма спомен за конкретното ДП. Някъде през лятото на 2014 г. прокурор К., който в качеството на административен ръководител е определил себе си за втори наблюдаващ прокурор, обещал да му помогне по-бързо да напише делото. Двамата прокурори се уговорили да напишат заедно обвинителния акт, като предварително разпределили помежду си кой коя част ще изготви. В края на тримесечния срок са изготвили и внесли обвинителния акт в съда.
В заседанието на 19.01.2016 г. С. К. е поискал отвод на Р. Б. от дисциплинарния състав с доводи за изградено у него негативно отношение, което е било систематично демонстрирано през период от две години. След участието на прокурор К. на 13.10.2013 г. в предаването „На светло“ по Нова ТВ е била свикана пресконференция на 22.10.2013 г., организирана от членовете на ВСС Р. Б. и Я. Т., на която е било направено изявление, че шефът на спецпрокуратурата е нарушил етичния кодекс и след изясняване на фактите ще се пристъпи евентуално към дисциплинарка. Приложена е разпечатка от публикация в електронното издание Правен свят. На 08.04.2014 г. Р. Б. се е подписал като един от вносителите на предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу С. К. за изказаните от него критични думи към ВСС при участието му в телевизионното предаване. Представлявал е вносителите на заседанията на дисциплинарния състав по образуваното ДД №15/2014 г., а в заседанията на ВСС е изразявал негативното си отношение към прокурор К., вкл. със становище за налагане на много по-тежко дисциплинарно наказание от предложеното от дисциплинарния състав „порицание“ по ДД № 21/2014 г. (пълен стенографски протокол от заседание на ВСС, проведено на 24.09.2015 г.).
Искането за отвод е било отхвърлено с мотиви, че прокурор Б. е изпълнявал стриктно и точно задълженията си на член на ВСС, произтичащи от закона. Освен това той в други случаи е изразявал лични адмирации към работата на прокурор К..
С взетото решение № 10-00-030 / 25.07.2016 г. дисциплинарният състав е приел, че С. К. не е извършил нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ и чл. 307, ал. 6, т. 1 от ЗСВ, описани по точки 2 и 3 от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, състоящи се в неупражнени правомощия на административния ръководител по реда на глава 16 от ЗСВ, несъздадена организация и неупражнен контрол за изпълнение на заповед № ЛС-727/18.03.2014 г. на Главния прокурор и неупражнен контрол за спазване на сроковете за извършване на разследванията и мерките за процесуална принуда.
С решението си дисциплинарният състав е установил извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, състоящо се в бездействие на С. К. К. през периода 06.01.2014 г. – 03.11.2014 г. като втори наблюдаващ прокурор по ДП № 332/2012 г. на СпП, което неоправдано е забавило производството. Преписката е била образувана по повод постъпил от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт за съгласуване и внасяне в Специализирания наказателен съд (СпНС). С протокол от 12.07.2013 г. за наблюдаващ прокурор е бил определен прокурор Р. Р.. Със своя резолюция от 15.07.2013 г. административният ръководител К., който бил запознат с преписката като наблюдаващ прокурор в ОП – Бургас, е определил себе си за втори наблюдаващ прокурор. На 06.01.2014 г. ДП е било върнато в Специализираната прокуратура в изпълнение на определение на СпНС за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и съставяне на нов обвинителен акт. На 17.02.2014 г. в СпП е постъпило искане от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за статуса на ДП, което прокурор К. разпределил на прокурор Р., но отговор не бил изготвен и изпратен. На 18.06.2014 г. в СпП са постъпили две искания от СпНС за изпращане на ДП в съда във връзка с молби на двама обвиняеми и на 02.07.2014 г. ДП е било изпратено на СпНС. С определение от 18.07.2014 г. СпНС определил тримесечен срок за внасяне на делото за разглеждане в съда или за прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. С резолюция от 23.07.2014 г. С. К. отново е определил себе си за втори наблюдаващ прокурор. С писмо от 28.07.2014 г., постъпило в СпП на 04.08.2014 г., СпНС отново е изискал ДП и с определение от 31.07.2014 г. е определил тримесечен срок за внасяне на делото за разглеждане в съда или за прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. На 27.10.2014 г. е постъпило ново запитване от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество относно статуса на ДП. На 03.11.2014 г. делото било внесено в СпНС с обвинителен акт, подписан от прокурорите К. и Р..
При преценката на констатираните обстоятелства дисциплинарният състав е приел, че наблюдаващият прокурор К. не е осъществил правомощията си съобразно чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК в 15-дневния срок по чл. 411г (сега отм. ) от НПК и не е постановил акт в общия едномесечен срок съгласно чл. 242 от НПК. При това указанията на СпНС са били за отстраняване на пропуски в обвинителния акт, а не за извършване на други процесуални действия. Бездействието, продължило от м. февруари 2014 г. до 04.11.2014 г., неоправдано е забавило производството по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Прокурор К. в качеството на административен ръководител е следвало да знае, че прокурор Р. е претрупан с работа и няма възможност своевременно да изпълни задълженията си по конкретното дело. При тази ситуация той не е предприел никакви други организационни мерки освен пасивно да наблюдава как просрочията се увеличават. Приета е липса на възможности у административния ръководител правилно, законосъобразно да администрира делата, както и да ръководи подчинените си колеги по отношение на спазване на сроковете, с оглед на което дисциплинарният състав е предложил за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (редакция – ДВ, бр. 1 от 2011 г.) да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност на прокурор К. като административен ръководител на Специализирана прокуратура.
Прокурорската колегия на ВСС е разгледала предложението на дисциплинарния състав в заседанието, проведено на 05.10.2016 г. На първо място се е произнесла по искането на дисциплинарно привлеченото лице за отвеждане на петима членовете на колегията, които са изразявали становища във връзка с други дисциплинарни производства или атестации. Отводите не са били приети по съображения, отразени в пълния стенографски протокол. Всички членове на колективния орган са изразили становища, че нямат лично отношение или лична предубеденост по конкретното дисциплинарно дело.
Жалбоподателят К. се е явил лично в заседанието и е бил изслушан. Според него забавянето се е дължало единствено на бездействието на първия наблюдаващ прокурор, на когото досъдебното производство е било докладвано след връщането му от СпНС и в чийто кабинет то се е намирало от м. януари до м. юли 2014 г. Прокурор К. е узнал тези обстоятелства през м. юли 2014 г. и след като двамата с прокурор Р. си разпределили работата по приключване на производството, са внесли обвинителния акт в дадения тримесечен срок. Посочил е, че в СпП има много дела, според него 10-15 %, по които прокурорите работят в екип. Според становището на прокурор К. вторият или третият наблюдаващ прокурор работят, когато първият отсъства. Срещу прокурор Р. не е било образувано дисциплинарно производство за забавени действия по това ДП.
В хода на проведеното обсъждане в Прокурорската колегия на ВСС Р. Б., който е бил докладчик по дисциплинарното дело, е поддържал становището за допусната от наблюдаващия прокурор К. прекомерна и неоснователна забава по ДП № 332/2012 г. Като административен ръководител прокурор К. не се е справил с основните си задължения. Не е създал организация, за да не се допусне необосновано забавяне и сам се е поставил в невъзможност да организира дейността по конкретното дело. Според изказването на Я. Т. твърдението на прокурор К., че той като административен ръководител и втори наблюдаващ прокурор не е знаел, че делото е върнато в прокуратурата, е „нонсенс“. В тази връзка е обърнато внимание, че по делото е имало и кореспонденция с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която е преминавала през административния ръководител.
Предвид обстоятелството, че преди вземане на решение от дисциплинарния състав е бил избран друг ръководител на СпП (на 13.07.2016 г.), Прокурорската колегия на ВСС е отхвърлила предложението на дисциплинарния състав да бъде наложено наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител“. Вместо това е гласувано и прието с единодушие предложението, направено от члена на дисциплинарния състав Р. Б., за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (редакция – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) - намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 на сто за срок от една година.
При извършената служебна проверка на основанията по чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, намери, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Дисциплинарното производство е започнало на 28.07.2015 г. при действието на глава шестнадесета Дисциплинарна отговорност от ЗСВ (посл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г.). С изменението на чл. 30 от ЗСВ, обн. в ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г., правомощието за налагане на дисциплинарни наказания е преминало към колегиите на Висшия съдебен съвет. С преходната разпоредба на § 85 от Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ДВ, бр. 28 от 2016 г.) изрично е предвидено неприключилите до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства да се разглеждат по досегашния ред, но решенията по тях да се вземат от съответните колегии на Висшия съдебен съвет. Това законодателно решение в случая е довело до вземане на решение на 25.07.2016 г. по чл. 319 от ЗСВ от дисциплинарен състав, включващ в състава си един прокурор и двама съдии от Съдийската колегия. В заседанието на 05.10.2016 г., проведено от Прокурорската колегия на ВСС като компетентен дисциплинарно наказващ орган, предложението на дисциплинарния състав е било поддържано и защитавано само от Р. Б., който е член и на Прокурорската колегия.
Основателно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроцесуалното правило по чл. 10, ал. 2 от АПК за провеждане на дисциплинарното разследване от безпристрастен дисциплинарен състав. Установено е, че по друг повод Р. Б. публично е изказал неодобрение към професионалното поведение на дисциплинарно привлеченото лице. Освен това е бил пряко ангажиран в инициирането на други дисциплинарни производства срещу същия магистрат. Тези обстоятелства създават основание за съмнение в личната непредубеденост и безпристрастност на всички членове на дисциплинарния състав. В мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 7/2015 г., ОСС, I и II колегия, е посочено, че особените функции на дисциплинарния състав в дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение, анализиране и оценка на събраните доказателства, изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) изискват създаването на гаранции за неговата независимост и безпристрастност. Наложително е да се предотвратява всеки възможен конфликт на интереси, който може да се отрази върху съдържанието на крайния акт. Висшият съдебен съвет е длъжен във всеки случай и на всяка фаза на дисциплинарната процедура да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.
С измененията на ЗСВ, обн. в ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., са внесени изменения както в разпоредбата на чл. 307, детерминираща видовете дисциплинарни нарушения, така и в разпоредбата на чл. 308, уреждаща видовете дисциплинарни наказания. С § 208 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп., бр. 76 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) отново е предвидено, че неприключилите до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства по глава шестнадесета се разглеждат по досегашния ред. При такова формулиране на законовия текст следва да се приеме, че дисциплинарното производство се провежда по административнопроцесуалните правила до измененията на ЗСВ, но дисциплинарното наказание се определя съобразно действащите материалноправни разпоредби към момента на вземането на решение. Констатираното нарушение от страна на наблюдаващия прокурор, изразяващо се в бездействие, забавило неоправдано ДП №332 /2012 г., попада в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, в сила от 09.08.2017 г.