Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 650 от 18.04.2017г., постановено по адм. д. № 261/2017г. Административен съд – Варна, 18 състав, е отхвърлил жалба на [фирма], представлявано от Т. С. И., против Ревизионен акт № Р-030027-16003306-091-001/28.09.2016г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена с Решение № 431/15.12.2016г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в която на дружеството за данъчен период м. 10.2013г. са определени задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 24 166.66 лева и лихви за просрочие – 7 072.97 лева. С решението административния съд е осъдил [фирма] да заплати на Дирекция „ОДОП” – Варна при ТД на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 1467.18 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], местност [местност] – Автошкола, представлявано управителя Т. И.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна, оспорва подадената жаба в молба от 29.09.2017г. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от...