О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№. 51

гр. София,09.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1203 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД срещу решение №16 от 12.01.2024 г. по в. т.д.№518/2023 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №36 от 07.06.2023 г. по т. д.№49/2021 г. на ОС Шумен, с което „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), ФРГ, сумата от 65 026.45 лв., включваща 60 209.68 лв., главница, дължима до 10.04.2018 г., представляваща месечна вноска като част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ С. Е. договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и 4816.77 лв., неустойка за забава върху дължимата до 10.04.2018 г. месечна вноска, ведно със законната лихва върху последната, считано от 13.04.2021 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Следва ли да се приеме, че нормата на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ противоречи на установените в чл.607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност. 2. Следва ли да се приеме, че нормите на част IV на ТЗ дерогират нормата на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ като специална спрямо обща норма. 3. Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл.252, ал.1, т.3 ТЗ за акционерните дружества /„АД“/, чл.93, т.3 ТЗ за събирателните дружества /„СД“/, чл.154, ал.1, т.4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /„ООД“/), без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл.711 ТЗ. 4. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.363, б.„в“ ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона. 5. Допустимо ли е да се приеме, че от обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното. 6. Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество. 7. Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в консорциума/гражданското дружество. 8. Доколко вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум /гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума /дружеството, или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобни вземания са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения. 9. Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет – неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение. 10. Ако се приеме, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума. 11. В случай, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на въпрос десети е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл, че възложителят длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски, за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците и в такъв случай може ли да се приеме, че изпълнението по сметка на несъстоятелния съдружник освобождава възложителя от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума. 12. Следва ли да се приеме, че от момента на обявяване на търговско дружество в несъстоятелност и прекратяване на правомощията на органите му, автоматично, по силата на чл.41 ЗЗД, се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика. 13. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Третото лице помагач „Строителна механизация“ АД (н) не заявява становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: на 11.09.2012 г. между „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ и третото лице помагач „Строителна механизация“ АД е учреден консорциум при условията на чл.275 и чл.276 ТЗ и чл.357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ С. Е. ; на 08.01.2013 г. между консорциума и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] (след проведена процедура за обществена поръчка по реда на ЗОП), като е уговорено възнаграждение в общ размер на 6 069 135.73 лв., платимо от възложителя „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД на месечни вноски, всяка в размер на 60 209.68 лв.; работата е приета от възложителя с приемо-предавателен протокол от 31.03.2014 г., като със споразумение от същата дата страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от 01.01.2015 г., вместо от м. април 2014 г; с подписани от страните протоколи за извършен мониторинг на загубите на вода по рехабилитираните участъци е обективирано съгласие на възложителя с постигнатия от изпълнителя гарантиран резултат по договора. Посочил е, че между страните е водено друго дело – т. д.№67/2017 г. на ОС Шумен, по което е постановено влязло в сила решение по частичен иск, основан на същия договор, обвързващо съда и решаващо въпроса за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и възложителя договор, поради което, а и след обсъждане на конкретните уговорки в посочения договор за обществена поръчка, е достигнал до извод, че всеки от съдружниците в ДЗЗД „СМ С. Е. разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора за възлагане на обществената поръчка. Във връзка с доводите на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, че спрямо „Строителна механизация” АД е открито производство по несъстоятелност с прекратителен спрямо консорциума ефект (чл.252, ал.1, т.3 ТЗ, чл.363 ЗЗД), което води до прекратяване на активната солидарност и лишава „Ар ти ай финанс” ГмБх от възможността да претендира цялото дължимо възнаграждение за изпълнената работа, е посочил, че: откриването на производство по несъстоятелност спрямо „Строителна механизация“ АД на основание чл.632, ал.1 ТЗ, а впоследствие и решението по чл.711 ТЗ, не водят до заличаване на посоченото дружество и последното продължава съществуването си в правния мир – обявяването в несъстоятелност не може да се приравни на гражданска смърт на физическо лице; обявяването в несъстоятелност на третото лице помагач - съдружник в консорциума, не се отразява на правосубектността му, нито на процесуалната и материалната легитимация на дружеството ищец, респективно договорът за консорциум не е прекратен; без значение се явяват доводите дали е налице прекратяване на упълномощителната сделка между съдружниците, съответно представителната власт на ищеца по договора за консорциум, тъй като съобразно приетата форма на солидарност, не е необходимо упълномощаване на някой от персонифицираните съдружници за предявяване на иска и водене на делото – с изпълнение на задължението към един от кредиторите, се погасява задължението на длъжника към всички кредитори, съответно към консорциума като изпълнител по договора. С оглед изложеното и като е обсъдил заключението на назначената ССЕ, установяваща осчетоводяване на процесните фактури в редовно воденото счетоводство на ответника, е достигнал до извод за основателност на иска за заплащане на главница от 60 209.68 лв., на акцесорното искане за присъждане законната лихва върху главницата (дължима вноска), считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и на претенцията за мораторна неустойка в размер на 8% върху дължимата главница, предмет на иска, изчислена от експертизата и от съда в размер на 4 816.77 лв., на основание чл.92 вр. чл.86 ЗЗД.

При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, като е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните, поради което по тринадесетия поставен въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси от първи до шести и дванадесети. Същите са израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза, че с откриването на производство по несъстоятелност се прекратява търговското дружество, което води до прекратяване на гражданското дружество (в което това дружество е съдружник), до загуба на правосубектност на съдружника и до отпадане на уговорената в договора за гражданско дружество активна солидарност, респективно, че ответникът се освобождава от отговорност, тъй като дружеството, с което е договарял, е прекратено. Действително в решението, като израз на изпълнение на задължението на въззивния съд да обсъди всички въведени в процеса доводи и възражения на страните, са изложени съображения и по посочените доводи, но тези съображения не са формирали правната воля на въззивния съд – както бе посочено, решаващият извод на съда е, че при формирана сила на пресъдено нещо, активната кредиторова солидарност е възникнала и е налице предвид уговорките между страните в договора за обществена поръчка (а не в договора за консорциум), респективно обстоятелството дали дружеството - трето лице помагач и гражданското дружество, в което е бил съдружник, са били прекратени или не, се явява ирелевантно (прекратяването на гражданското дружество би било относимо само във вътрешните отношения между съдружниците, като е несъмнено в практиката на ВКС, че откриването на производство по несъстоятелност, прекратяването на дейността на търговеца, лишаване на органите му от право на управляват дейността и други действия на съда по несъстоятелността нямат за последица загуба на правосубектност на търговеца).

От друга страна въпроси десети и единадесети са хипотетични (какви ще са правните последици и как ще се развият отношенията между страните, ако ответникът заплати по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума, оставащия дълг, който не е предмет на предявения иск), а отговорът на въпроси седми, осми и девети, е обусловени от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор (дали е уговорена или не активна кредиторова солидарност по конкретен договор, предполага тълкуване на неговите клаузи и възприемане на конкретни изводи), още повече, че в случая въпросът за наличието на уговорена активна кредиторова солидарност по процесния договор е разрешен с влязло в сила решение по предходен спор между страните.

Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №16 от 12.01.2024 г. по в. т.д.№518/2023 г. на АС Варна.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.