Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя Надежда И. Й. срещу решение № 294/05.10.2016 г. на Административен съд В. Т по адм. д. № 400 по описа за 2016г. и по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т против постановеното по същото дело определение № 397/26.10.2016 г.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] против акт за прихващане или възстановяване № П-04000616002406-004-001/28.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В.Т.Д на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Като противоречащ на принципа на неутралитет на ДДС определя решаващия извод за дължимост на начисления от него с издаване на данъчен документ данък, след като правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по документираните доставки е отречено с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че въпросът за дължимост, респ. възстановяване навнесения данък е възникнал в период следващ изпълнението на задълженията по начисляването му. Сочи пропуск на съда да възприема като неправомерно бездействието на администрацията да извърши корекция на декларираните от него резултати в данъчни периоди м. 05, 06 и 07.2009 г. Отрича приложимостта към спора на процесуалните правила за изменение на определени данъчни задължения. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт, а имплицитно и отмяна на АПВ, а евентуално /не алтернативно, както заявява/ - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Иска присъждане на деловодни разноски.

Обжалваното от ДДОДОП определение е за отхвърляне на искането му за изменение на решение № 294/05.10.2016 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател изразява несъгласие с мотивите на съда за определяне на размера на разноските като за дело...