Производство по чл. 160 ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. Д на Дирекция „ОДОП”-В. Т моли да бъде отменено решение № 305/30.09.2016г. по адм. д.№ 846/2015г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА №Р-04001514003546-091-001/19.08.2015г., поправен с РАПРА № П-04001515157355-003-003/11.09.2015г., издадени от ТД на НАП-В. Т като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като обсъди доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение административният съд е отменил РА № №Р-04001514003546-091-001/19.08.2015г., поправен с РАПРА № П-04001515157355-003-003/11.09.2015г., издадени от ТД на НАП-В. Т. В поправеният РА са определени задължения за корпоративен данък за периода 2009г. – 2013г. общо 145, 26лв с лихви, начислен е допълнително ДДС за периода м. 1, 3 -12.2009г., м. 2, 6, 10 и 11.2010г. м. 1 – 5 и 7.2011г., м. 2, 4 и 11.2012г., м. 1 – 2, 7 - 8, 11 - 12.2013г. общо 4384, 20лв с лихви и не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 4.2015г. в размер 28 125лв с лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК – данни за укрити приходи и счетоводната отчетност не позволява да бъде определена данъчната основа за облагане с данъци.
В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 28 125лв за м. 4.2015г. по три фактури на [фирма] за доставка на 150бр. мобилни телефони „Айфон 6 16 гб“ на основание чл. 68, ал., т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС, тъй като не е доказано осъществяване на доставките. За да отмени РА в тази част съдът е приел, че представените фактури и приемо-предавателни протоколи се подкрепят от свидетелските показания на св. Б., установеното от вещото лице осчетоводяване на фактурите от доставчика и от представените доказателства за извършени последващи вътреобщностни доставки за Великобритания от ревизираното лице. В нарушение на чл. 45, т. 2, б.“а“ и „б“ от ППЗДДС съдът е приел, че представеното в съдебната фаза потвърждение за получаване на телефоните от [фирма] - Великобритания потвърждава осъществяването на вътреобщностни доставки на стоките, предмет на спорните фактури. Представена е товарителница от куриерска фирма за транспорта на телефоните, в която няма данни стоките, предмет на транспорта, да са доставени на фирмата получател във Великобритания. Представени са доказателства от куриерската фирма, които съдът не е обсъдил и не е посочил коя хипотеза по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС е налице – транспорт, извършен от трето лице за сметка на получателя – по б.“а“, в който случай е допустимо представяне на потвърждение или хипотезата по б.“б“ от т. 2 – транспорт, извършен от доставчика или от трето лице от негово име и за негова сметка, в който случай транспортът се доказва само с товарителница. Необосновано само въз основа на свидетелски показания от съсед за доставка на един кашон от неизвестно лице съдът е приел, че данните в приемо-предавателните протоколи са потвърдени от събраните по делото доказателства. Съдът следваше да поиска обяснения от ревизираното лице от чие име и за чия сметка е извършен транспорта по представената товарителница. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка.
Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се изясни транспортът по товарителницата до Б. от кого и за чия сметка е платен.
В РА е начислен данък върху добавената стойност общо 4384, 20лв с лихви върху приходите от продажби на укрити при покупката стоки, намалени с разходите за покупката за периода м. 1, 3 -12.2009г., м. 2, 6, 10 и 11.2010г. м. 1 – 5 и 7.2011г., м. 2, 4 и 11.2012г., м. 1 – 2, 7 - 8, 11 - 12.2013г. като за определяне на приходите е ползвана посочената от ревизираното лице надценка и данъчната основа за всеки от периодите е определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК – укрити приходи и счетоводството не дава възможност да бъде определена данъчната основа за облагане са данъци. В РА е определен корпоративен данък 145, 26лв с лихви за периода 2009г. – 2013г. като в данъчната основа са включени приходите от продажба на стоките, придобити по неосчетоводените фактури. В тази част съдът в нарушение на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изисквал доказване на укритите покупки с приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, като не е обсъдил установените факти в извършените насрещни проверки на доставчиците, издали неосчетоводените от ревизираното лице фактури, че приемо-предавателни протоколи и стокови разписки не са съставяни, с изключение на един доставчик, който е представил стокова разписка по фактурата, подписана от служител на ревизираното лице.
По чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за да се премине към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК законът изисква да са налице данни за укрити приходи. Разпоредбата не изисква доказване на осъществяване на доставките, по фактурите, по които ревизираното лице е получател в обема, в който се доказва осъществяване на доставките по чл. 68 от ЗДДС. Съдът в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК не е обсъдил събраните при ревизията доказателства за механизма на осъществяване на доставките в протоколите за насрещни проверки на доставчиците и приложените към тях доказателства. Оспорването в съдебно заседание на счетоводните доказателства от доставчиците за осчетоводяване на фактурите и на плащания по тях не може да игнорира доказателствената сила по чл. 50 от ДОПК на протоколите за насрещни проверки и събраните при извършването им доказателства за установяване на осчетоводяване на фактурите и плащанията по тях. Протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което неправилно административният съд не е зачел доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях, че фактурите са издадени от доставчиците на вписания в тях получател на доставките, който е ревизираното лице. Липсата на подпис на получателя върху някои от вторите екземпляри на фактурите, представени от доставчиците, не е достатъчно, за да се приеме, че доставката по фактурата не е осъществена предвид тълк. р.№5/2004г. на ВАС. Дружеството се е запознало със събраните при насрещните проверки доказателства с връчването на РД, към който са приложени. Оспорване на счетоводните доказателства, събрани при насрещните проверки на доставчиците по чл. 92, ал. 4 от ДОПК може да се извърши само по административен ред в 14-дневен срок от узнаването, който отдавна е изтекъл за ревизираното лице.
Съдът необосновано е игнорирал заключението на графологическата експертиза, в което е установено, че спорните подписани фактури на трима от доставчиците са подписани от служители на ревизираното лице.
Изводът на съда, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно няма опора в заключението на вещото лице счетоводител, което е проверявало само конкретни сметки във връзка с доставките на [фирма]. Противоречи и на установеното с графологическата експертиза неосчетоводяване на фактури, които са подписани от служители на ревизираното лице. Въпреки този си извод съдът е приел, че са налице основания за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, което противоречи на изложените мотиви за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени и ще следва решението като неправилно и в тази част да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 305/30.09.2016г. по адм. д.№ 846/2015г. на Великотърновския административен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.