О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 9 София, 06.01. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 9.10.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 1102/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Олд Тауър 7“ ЕООД срещу определение № 96/30.01.2024 г. по въззивно гр. д. № 302/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Олд Тауър 7“ ЕООД за изменение на въззивно решение № 194/20.11.2023 г. по въззивно гр. д. № 302/2023 г. на Варненския апелативен съд в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че при правилно приложение на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед изискванията на чл.36, ал.2 ЗАдв. за определяне на справедлив и обоснован размер на адвокатските възнаграждения (не по-нисък от минималните), определеното на адв. И. Т. адвокатско възнаграждение да бъде в по-малък размер съгласно подадена до въззивния съд молба.

Ответниците по частната жалба А. Л. К., М. О. К. и М. А. К. в писмен отговор оспорват основателността на частната жалба.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване и е редовна.

По нейната основателност:

В молбата по чл.248 ГПК до въззивния съд се твърди, че материалния интерес е сбор от цената на всички оценяеми искове и че следва да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г., при което минималните възнаграждения биха били в друг – по-нисък размер.

Въззивният съд е приел, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове на тримата ищци А. Л. К., М. О. К. и М. А. К. срещу „Олд Тауър 7“ ЕООД с...