Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 9 и чл. 11 ал. 2 от ЗСП, вр. чл. 27 ал. 6 ППЗСП.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол против решение № 70 от 21.06.2016 г., постановено по адм. д. № 47 по описа за 2016 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменена издадената от касатора заповед № Т-27 от 03.02.2016 г., а делото е изпратено като преписка за ново разглеждане на молба декларация вх. № Т-27/14.01.2016 г., на Е. Е. И. и Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол е осъдена да заплати разноски в размер на 110 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответницата по касация - Е. Е. И. от [населено място], обл. [област], оспорва жалбата чрез пълномощника адв.М.. В съдебно заседание се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред АС - гр. Я. по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от Е. Е. И. заповед № Т-27 от 03.02.2016 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Я., потвърдена с решение № 07-0014 от 09.03.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Я., с която е отказано отпускане на месечна социална помощ на жалбоподателката на по реда на чл. 9 от ППЗСП тъй като домакинството разполага с източник на допълнителни доходи и не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка.
За да уважи жалбата на Е. Е. И. съдът е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Издаден е от компетентен орган в съответната форма, но не са спазени материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му.
От фактическа страна е установено, че Е. И. е подала молба-декларация вх.№ Т-27/14.01.16 г. до Директора на Дирекция „СП”-Ямбол за отпускане на месечна помощ. Придружена е от изискуемите: 2 броя декларации по ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) от лицето и съжителстващия с нея В. Й., декларация за полагане на обществено полезен труд от В. Й.. Изготвен е социален доклад с дата 03.02.16 г., съобразно който материалното положение на кандидатстващото лице за помощ е следният:общият доход на семейството от предходния месец е 120 лв.; нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа; обитават жилище-собственост на Д. Й., не притежават друг жилищен имот, в дворното място е построена допълнителна постройка, която по данни от кметската администрация наскоро е оборудвана и функционира като хранителен магазин. Видно като краен резултат в раздел „Б“ от анкетата е формулирано предложение за отказ за отпускане на социална помощ по чл. 9 от ППЗСП с мотив, че лицата стопанисват магазин, който се намира в пределите на дворното място. В т. 3 от раздел „Б“ на анкетата е посочено „неуточнено доходно състояние”, в т. 4 от раздел „Б“ – нормативните основания на чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗСП и чл. 27, ал. 6 ППЗСП и обстоятелството, че домакинството разполага с допълнителни доходи и не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. По делото е представено уведомително писмо от кмета на [населено място] с дата 28.01.2016 г., изпратено до директора на дирекция „С. П” -Ямбол, според което лицата имат хранителен магазин, построен наскоро и получават социални помощи. Също така притежават и леки автомобили два броя. Не отговаря на изискванията да бъдат подпомагани.
В решението си първоинстанционният съд е приел, че постановеният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, преди да се произнесе с административен акт. В извършената социална анкета /т. 3 от раздел Б/ е посочено „неуточнено доходно състояние”, същевременно е извършена преценка, че домакинството разполага с допълнителни доходи и не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. Не е посочено конкретно основание по чл. 10 от ППЗСП, но според отразените констатации в анкетата, такова би било основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 /притежание на движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на обитаваното жилище, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството/.За наличието на отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП на първо място е от значение дали от имота или съответната идеална част от него обективно биха могли да бъдат получавани доходи, без оглед на субективната нагласа или желание за това от страна на лицето, което претендира социална помощ. Първоинстанционния съд е приел, че същественото обаче е да се установи, освен че доход може да бъде получаван, също така какъв е размерът на този доход. Притежаването на недвижим имот или идеална част от такъв имот не представлява самостоятелно основание, което изключва получаването на социална помощ, а следва да е налице обективна възможност за получаване на доходи от този имот и то в размер, който заедно с останалите източници на доходи, които се вземат предвид при изчисляване на дохода на лицето, надвишава диференцирания минимален доход на това лице или семейство, определен съгласно чл. 9 ППЗСП. В тази връзка решаващия състав е извел извод, че дори да се приеме за вярно обстоятелството, че съжителстващите лица разполагат с имот, от който могат да получават допълнителен доход, за наличието на обоснована преценка, че същият е основание за отказ за подпомагане, следва да бъде установен съответният му размер и периодът, за който се отнася, тъй като правилото на чл. 9 от ППЗСП за отпускане на месечна социална помощ въвежда условието за по-нисък доход от определения диференциран минимален доход за предходния месец.
Решението на Ямболския административен съд е неправилно и изводите му като необосновани и незаконосъобразни не се споделят от касационната инстанция.
Администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), с оглед констатацията, че домакинството разполага с източник на допълнителни доходи и не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. За да възникне правото на социално подпомагане, едно от изискванията е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно и представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства възникването на субективното право на социална помощ.
В чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1 (те касаят обитаваното от тях собствено жилище), която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от недвижимата собственост.
Не е предвидил минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, както това е уредено в чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, и не е разпрострял приложното поле на изключението по ал. 12 от същия чл. 10 върху т. 4 от неговата ал. 1, поради което може да се направи извод, че не е имал воля да определя какъв доход трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество, което притежава кандидатът за социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си обуславя обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в какъв размер е или по какъв начин се получават тези доходи.
Изискванията на посочените като правно основание на процесната заповед и обсъдени по-горе норми са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.
В ал. 3 на чл. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) е уредено правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности.
Наличието на дори само едно от изброените в чл. 10 от ППЗСП правоизключващи основания е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав, счита, че като е уважил жалбата на Е. Е. И. срещу оспореният административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение. В касационното производство се установиха твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на Административен съд – Ямбол за постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се реши делото по същество като се отхвърли подадената жалба.
Предвид изхода на спора, претенцията на ответницата по касация за присъждане на направени съдебни разноски в настоящата инстанция е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 70 от 21.06.2016 г. по адм. Дело № 47/2016 г. по описа на Ямболския административен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Е. И. от [населено място] против заповед № № Т-27 от 03.02.2016 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Я., потвърдена с потвърдена с решение № 07-0014 от 09.03.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Я. . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.