О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 277

София, 13.06.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. д. № 2052 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. Д., против определение № 453 от 13 март 2018 г., постановено по гр. д. № 265 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2018 г., с което е потвърдено определение № 8559 от 29 декември 2017 г., постановено по гр. д. № 3810 по описа на районния съд в [населено място] за 2017 г. за прекратяване на производството по делото.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Сочи се, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е приложил последиците на чл. 161 ГПК по отношение на отказа на работодателя да представи удостоверение по чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В приложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на П. Б. против ТП „Н.” [населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за установяване по съдебен ред...