О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 303

гр. София, 12.06. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3637/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Ф. М., срещу въззивно решение № 1163 от 22.05.2017 г. по гр. д. № 5929/2016 г. по описа на Апелативен съд - С..

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК ( ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.). Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият въпрос е: длъжен ли е съдът, когато преценява доказателствата по делото, да установи не само фактите по делото, но и връзката между тях – чл. 153 ГПК, като прилага опитните правила и правилата на формалната логика. Сочи се противоречие с решение № 205/2016 г. по гр. д. № 1499/2016 г., ВКС, І г. о. Вторият въпрос е: длъжен ли е съдът, при преценка на доказателствата, да съобрази...