Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

гр. София, 12.06.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№173 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290, вр. чл. 386, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1613 от 10.07.2017 г. по т. д.№2463/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №31 от 09.01.2017 г. по т. д.№3003/2015 г. на СГС, с което [фирма] е задължено да преустанови прилагането и да отстрани като неравноправни т. 11.1 и т. 11.3 от Общите условия към типов договор за организирано туристическо пътуване с обща цена, забранено е бъдещото ползване на неравноправните клаузи и е постановено [фирма] да разгласи за своя сметка съдебното решение на сайта на К. и във вестник „24 часа”.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗТ /ред. преди изм. с ДВ бр. 37/2018 г./ е пределно ясна, като туроператорът носи отговорност за всяко неизпълнение, независимо от това дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или негови контрагенти, като логиката на граматическия, морфологическия и семантологичен анализ на думата „контрагент” би следвало да се разбира като лице, което има сключен договор с туроператора. Навеждат се доводи, че в случая касаторът няма сключен договор с авиопревозвача за превоз на отделния пътник, страни по договора за въздушен превоз /представляващ акцесорна сделка към договора за туристическа услуга, но не и част от фактическия състав на последния/ са превозвача и потребителя, поради което...