Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 3415 от 02.04.2018 г., подадена по пощата на 31.03.2018 г. от Б. М. Д. против определение № 124 от 19.03.2018 г., постановено по гр. д.№ 3407/2017 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение.

Ответницата по частната жалба Р. М. Б. е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Ответникът по частната жалба П. Б. М. счита, че жалбата е основателна.

Определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д.№ 3407/2017 г. на ВКС, Първо г. о. е годен обект на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК в частта му, с която на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Б. М. Д. срещу решение № 36 от 13.01.2017 г. по в. гр. д.№ 1830/2016 г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2483 от 22.06.2016 г. по гр. д.№ 2341/2012 г. на Районен съд – Варна в следните негови части: (1) частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. евентуален иск за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща 1/6 ид. ч. от разходите, направени за изграждане на вилната сграда в имот № 10135.2723.329; (2) частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид. ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009 г. - 2010 г.; (3) частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу П. Б. М. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид. ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009 г. - 2010 г. и (4) частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността за сумата 2 296, 33 лв., представляваща 1/6 ид. ч. от разходите, направени за вилната сграда. В останалите му части Определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д.№ 3407/2017 г. на ВКС, Първо г. о. е окончателно и не подлежи на обжалване.

По отношение на частта от съдебния акт, подлежаща на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Когато са предявени няколко обективно съединени иска, от значение за допустимостта на касационното обжалване от гледна точка приложението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), е цената на иска по всеки един от тях поотделно, а не общият сбор от цената на отделните съединени искове. Такава е и константната съдебна практика по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, обективирана например с определение № 71 от 16.02.2016 г. по ч. гр. д.№ 439/2016 г. на ВКС, IV г. о., определение № 83 от 14.05.2015 г. по гр. д.№ 1918/2015 г. на ВКС, II г. о., определение № 601 от 24.09.2015 г. по ч. гр. д.№ 4134/2015 г. на ВКС, IV г. о. В конкретния случай цената на нито една от претенциите, касационната жалба срещу произнасянето по които е оставена без разглеждане, не надхвърля минималния праг за допустимост на касационното обжалване, поради което правилно предходният състав на ВКС е приел, че в тази й част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Следва да се отбележи, че разглежданата частна жалба с вх.№ 3415 от 02.04.2018 г. не съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на Определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д.№ 3407/2017 г. на ВКС, Първо г. о. в подлежащата на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК негова част, а служебната проверка за правилността му не разкрива наличието на пороци, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав не разполага с правомощие да се произнесе по изложените в частната жалба оплаквания срещу правилността на въззивното решение в частите му, с които Б. М. Д. е осъден да заплати на Р. М. Б. за уравнение на дяловете сумата 15 472 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството за заплащане на сумата 23 665, 66 лв., представляваща 1/6 ид. ч. от увеличената стойност на имота с идентификатор 10135.2723.329 по КК на [населено място], в. з. „Т.”, м. „В.”. Това е така, защото правилността на въззивното решение не подлежи на проверка в рамките на производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Преценката на предходния състав на ВКС, че отсъстват предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) за допускане на касационното обжалване също е извън предмета на произнасяне по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д.№ 3407/2017 г. на ВКС, Първо г. о. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Б. М. Д. срещу решение № 36 от 13.01.2017 г. по в. гр. д.№ 1830/2016 г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: