О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2130
София, 29.07. 2024 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 425/2024 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Коливичен от [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково, действащ лично и със съгласието на своята майка М. П. А., срещу решение № 374 от 08.11.2023 г. по в. т. д. № 461/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Хасковски окръжен съд решение № 42 от 24.04.2023г. по т. д. № 225/2022 г. предявеният от касатора против Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 01.05.2021 г. е отхвърлен за разликата от 35 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същото е занижено. Според касатора, въззивният съд е приложил неточно въведения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, като не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните и обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в т. ч. продължителността на търпените от него неимуществени вреди вследствие на причинените болки и страдания и установеното от заключението на медицинската експертиза, че е увреден пожизнено.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Може ли решаващият съдебен състав да мотивира своето решение на базата...