О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 422

Гр.София, 18.05.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.595 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. З. И. срещу решение от 30.06.21 по г. д.№.81/21 на Окръжен съд Монтана – с което е потвърдено решение от 25.02.21 по г. д.№.1217/20 на РС Монтана за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 59 ал. 9 СК за изменение на постановените по г. д.№.29/18 на РС Монтана мерки спрямо малолетното дете З. И. З..

Ответната страна Н. П. Н. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице визираните в чл. 59 ал. 9 СК предпоставки за промяна на установените със съдебна спогодба /от 7.03.18г./ по г. д.№.29/18 на РС Монтана мерки спрямо малолетното дете З. /роден 2016г./ - съгласно които родителските права са предоставени на майката и е определен режим на контакти с бащата. Изяснил е, че споразумението е било постигнато след като страните /живели от 2014г. на семейни начала в дома на родителите на ищеца в [населено място]/ са се разделили през август 2017г., майката е напуснала семейното жилище и се е установила на...