О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 423

Гр.София, 18.05.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.393 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“АД срещу решение №.1092/28.10.21 по г. д.№.93/21 на АС София, 7с. – с което, след отмяна на реш.№.2613/27.04.20 по г. д.№.4803/18 на СГС, предявените от касатора искове с правно основание чл. 422 ГПК - за признаване за установено, че Ш. Х. А. дължи на „Банка ДСК“АД 154453, 86 евро главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.06г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.17 до окончателното изплащане, и 19912, 71 евро договорна лихва за периода 20.10.14-20.10.17, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 3.11.17 и изпълнителен лист по ч. г.д.№.506/17 на РС Дулово – са отхвърлени като неоснователни, ведно със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Ш. Х. А. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

В обжалваното решение е отразено, че с исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.06 ищецът е предоставил на кредитополучателя С. А. А. /починал/ и Ш. Х. А. ипотечен кредит в...