Образувано е по касационна жалба на Т. И. А. от [населено място], против решение № 1164/09.06.2016 г. по адм. д. № 527/2015 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Управителят на НОИ, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С решение № 1164/09.06.2016 г. по адм. д. № 527/2016 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването на Т. И. А. срещу решение №61/24.10.2014 г. на Управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане №94Т1-503-4/03.07.2014 г. на Ръководителя на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при Централно управление на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно.
По делото е установено, че органите на НОИ са отказали да отпуснат на А. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО поради липса предпоставките по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
С разпореждане №94Т1-503-4/03.07.2014 г. на Ръководителя на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при Централно управление на НОИ е отказано на Т. А. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено от него заявление от 17.05.2012 г. на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към датата на подаване на заявлението съгласно установеното от административния орган, А. е навършил 56 години 04 месеца и 20 дни. От представените документи е установен придобит от лицето осигурителен стаж на територията на Р. Б – 08 г., 01 м.,05 дни от І категория труд; 00 г., 06 м., 19 дни от ІІ категория и 12 г., 06 м. 05 дни от трета категория, за които за право на пенсия се зачитат 11 г., 08 м., 04 дни. Дублирното време в периода 01.02.1990 г. – 15.12.1996 г. – 10 м., 01 ден се зачита за италиански стаж съгласно чл. 51, ал. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. на Европейския парламент във връзка с §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Общият осигурителен стаж от трета категория труд е 25 г., 10 м., 11 дни. За преценяване правото на исканата пенсия осигурителният институт на Италия удостоверява завършени осигурителни периоди от 01.02.1990 г. до 31.12.2012 г. – 14 г., 09 м.,10 дни, а до 17.05.2012 г. – датата на заявлението – 14 г., 01 м., 27 дни. За право на пенсия – 13 г. 10 м. 19 дни, от които 10 м., 01 ден са зачетени по условията на първа категория труд във връзка с §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Общият осигурителен стаж в двете държави е 39 г., 09 м., 00 дни.
Съгласно актуалната редакция на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО до 31.12.2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили възраст преди 01.01.2012 г. 52 години за мъжете при първа категория труд или 57 години при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете.
Според административния орган по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО А. отговаря по отношение на възрастта, но няма 10 години положен при условията на първа категория труд (има 08 г., 01 м., 05 дни плюс 10 м., 01 ден. италиански стаж = 08 г., 11 м., 06 дни от първа категория труд), или 15 години положени при условията на втора категория труд (има от І категория - 08 г., 01 м., 05 дни плюс от ІІ категория – 06 м., 19 дни + 10 м., 01 ден италиански стаж = 09 г., 05 м., 25 дни ). По чл. 68, ал. 1-2 КСО, лицето има необходимия осигурителен стаж – 37 г., 04м изискуеми за 2012 г., но не отговаря на условието нза навършена възраст 63 г., 04 м. С оглед на тези констатации на административния орган, с разпореждането на Ръководителя на дирекция „ЕРМД“ при НОИ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. А.. С решение на Управителя на ЦУ на НОИ с №61/24.10.2014 г. е отхвърлена жалбата на А. срещу разпореждането, с мотиви, че тъй като за периодите от 01.01.1991 г. – 31.12.1993 г. и 01.01.1994 г. - 31.12.1997 г., в които жалбоподателят е внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, за своя сметка в размера, предвиден за трета категория труд, правилно са заверени и следва да се зачетат тези периоди като осигурителен стаж придобит при условията на трета категория труд, въпреки, че упражняваната от лицето дейност по своя вид може да бъде причислена към първа или втора категория труд. Управителят на НОИ е посочил, че законодателят не е предвидил задължение за самоосигуряващите се лица, които сами определят условията си на труд, да се осигуряват като наети лица при условията на първа и втора категория труд, поради което тези лица не могат да ползват правата предвидени за работниците и служителите, работещи при тежки или специфични условия, регламентирани в ПКТП отм. и НКТП.
Административният съд Пловдив е потвърдил изводите на администативния орган в процесното решение на Управителя на ЦУ на НОИ. Назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила фактите досежно придобития от осигуреното лице осигурителен стаж в разпореждане №5512274480 от 03.07.2014 г.: 08г, 01м и 05 дни от І категория., 06м и 19 дни от ІІ категория и 12г, 06 м. и 05 дни от ІІІ категория, В Таблица №1 от съдебно-счетоводната експертиза е описан осигурителният стаж за периода от 01.02.1990 г. – 15.12.1996 г. – общо 10 мес и 01 ден, положен в Италия и зачетен при условията на първа категория труд съгласно чл. 66к от ПКТП отм. , В Таблица №2 от съдебно-счетоводната експертиза е онагледен по периоди осигурителният стаж на А. положен в Р Италия по начин на зачитане от италианския осигурителен институт. За преценяване правото за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, Осигурителният институт на Италия удостоверява завършени осигурителни периоди от 01.02.1990 г. до 17.05.2012 г. – датата на Заявлението - 14– датата на Заявлението – 14 г., 01м и 27 дни. За право на пенсия – 13 г, 10 м. и 19 дни /14 г., 01м и 27 дни – 03м и 08 дни/, от които 10м и 01 ден италиански стаж. Дублираният период 03м и 08 дни е зачеен за сметка на Р България. Общо на лицето е зачетен осигурителен стаж приравнен към трета категория труд в двете държави 39 г., 09 м и 00 дни (приравняването към ІІІ кат. подробно описано в ССчЕ).
Както се установява от заключението на ССчЕ и от изводите в първоинстанционното решение, спорът между страните касае категорията труд на жалбоподателя за осигурителния му стаж в периода 01.01.1991 г. до 31.08.1997 г., когато е работил като артист балетист и се е самоосигурявал, следва ли да бъде зачетен като първа категория труд съгласно чл. 66к от ПКТП отм. , каквато е претенцията на жалбоподателя или като трета категория – каквато е преценката на административния орган, потвърдена и от първоинстанционния съд.
Правилно административният орган, а и съдът е зачел положеният за спорния период трудов стаж като осигурителен стаж от трета категория. Съгласно чл. 66к от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм. (ПКТП), (Нов - ДВ, бр. 49 от 1990 г., в сила от 30.06.1990 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 1990 г., нов - ДВ, бр. 2 от 1993 г.) Балерини, балетисти, балерини солистки и балетисти солисти се пенсионират при 20 години артистичен трудов стаж и възраст 45 години за мъжете и 40 години за жените. Както правилно е установил първоинстанционният съд, А. не отговаря на изискванията за 20 години артистичен трудов стаж, за извършените от него трудови функции в България и Италия. Относно спорния период 01.01.1991 г. до 31.05.1998 г., стажът на лицето не може да бъде зачетен за първа категория, тъй като безспорно е установено, че А. е заплащал за този период осигуровки за трета категория труд като самоосигуряващо се лице, видно и от заключението на ССчЕ. В този период няма данни представени от лицето или налични в административната преписка по делото относно мястото и начина на изпълнение на труда на балетист в страната, а за трудов стаж като балетист в Р Италия има зачетени 10м и 1 ден. С оглед на изложеното, неоснователни и недоказани са възраженията в касационната жалба, че стажът на А. в периода 01.01.1991 г. до 31.05.1998 г., следва да бъде зачетен за първа категория, тъй като е положен като артист балетист по аргумент от чл. 66к от ПКТП отм. .
Осигурителният стаж на лицето за времето от 01.01.1991 г. до 31.05.1998 г. по представените удостоверителни документи обосновано и законосъобразно е зачетен от трета категория труд съгласно чл. 3 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (в сила от 01.01.2000 г.). Не е налице основанието по чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно което от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория.
Правилно е прието в процесното решение, потвърдено от първоинстанционния съд, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят не е отговарял на кумулативно изискуемите основания по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Навършил е изискуемата възраст от 52 г., но не е притежавал минимално изискуемият осигурителен стаж придобит при условията на първа категория труд, не е притежавал минимално изискуемия осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд и не е навършил изискуемата възраст от 57 години мъжете, и не е имал изискуемия сбор от стажа и възрастта 100 за мъжете, за да придобие правото на ранно пенсиониране. А. е имал изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, но не е имал навършена изискуемата възраст от 63 г. и 04 м.
Неоснователни и недоказани са възраженията в касационната жалба. Приложените към нея писмени доказателства не опровергават констатациите на административния орган и първоинстанционния съд относно осигурителния стаж на А. в спорния период. Административен съд - Пловдив е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1164/09.06.2016 г. по адм. д. № 527/2015 г. на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.