Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. И. С. срещу Решение № 667 от 24.06.2016 г., постановено по адм. дело № 640/2015 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлен изцяло искът на Е. И. С. срещу ДП [фирма] със седалище [населено място] за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 700 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 95/01.06.2010 г. на директора на Държавно горско стопанство – [населено място] ведно със законната лихва от 03.04.2012 г. до окончателното й изплащане и Е. И. С. е осъден за заплати разноски в полза на ДП [фирма] със седалище [населено място] в размер на 300 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск.

По касационната жалба е представен отговор от ответника, в който се обосновава нейната неоснователност.

В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и 15 лв. държавни такси съгласно представен списък. Ответникът не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение са представени още в съдебното производство по оспорване на наказателното постановление и е изпълнен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване...