ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4132

Гр. София, 19.09.2024г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№859 по описа на ВКС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. З., чрез процесуалния му представител адвокат И. Б., против решение №376 от 13.11.2023г. по в. гр. д.№493/2023г. на ОС – гр.Пазарджик, с което е потвърдено решение №346/22.05.2023г., постановено по гр. д. №1187/2021г. по описа на РС - Пещера, с което е отхвърлен предявения от Т. А. К., ЕГН [ЕГН], М. К. З., ЕГН [ЕГН] и А. Г. З., ЕГН [ЕГН] против Г. Р. Д. от [населено място], да възстанови премахната от него ограда и да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с по КККР на [населено място], с административен адрес: [улица], с площ от 508кв. м.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че са налице предпоставките за това по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Не са формулирани правни въпроси и не е посочена съдебната практика, в противоречие с която са разрешени тези въпроси - със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на Върховния касационен съд.

Ответникът по касационната жалба Г. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Е. А.-В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че лицето Г. А. З., б. ж. на [населено място] е починал на 04.03.2021г., като е оставил за свои наследници: М. К. З.- съпруга и А. Г. З.- син.

С договор за дарение, изповядан с нотариален акт №164/97г., лицата Г. А. З. и Т. А. К. са придобили при равни права 1/2 ид. част от парцел *** и 1/2 ид. част от построената жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 76кв. м. в същия имот находящ се в кв.***по плана на [населено място], който е идентичен с парцел ***, ***, ***, ***, при съседи: Н. и В. Н., Р. и Г. Д. и А. Г. А. и улица.Съгласно действащия КККР на [населено място] поземлен имот с идентификатор ***с площ от 508кв. м. е идентичен с парцел *** в кв.***по план на [населено място] и е записан на Г. А. З. и Т. А. К..

Видно от Договор за дарение изповядан с нотариален акт №59/78г., лицето Р. Г. Д. дарява на Г. Р. Д. 1/2 ид. част от парцел ***, ***в кв.***по плана на [населено място], целият с площ от 8 560кв. м., при граници: А. З., П. Н., Г. Х. и улица, като с договор за дарение изповядан с нотариален акт №194/93г. е дарена още 1/2 ид. част от същия имот на ответника Г. Р. Д..Съгласно действащия КККР на [населено място] поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 865кв. м. е идентичен с парцел *** в кв.***по плана на [населено място] и е записан като собственост на Г. Р. Д..

С решение №16 от 26.05.2005г., постановено по гр. дело №626/2001г. по описа на РС - Пещера е отхвърлен, като неоснователен предявения от Г. А. З., Т. А. К., В. Д. З., иск с правно основание по чл.53, ал.2 от ЗКИР и иск по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ срещу Г. Р. Д., И. А. Д., А. Г. А. и Д. А. З. да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че с изменение на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1965г. и в следващите изменения част от имота на ищците с площ от 80кв. м. е погрешно заснета като част от имота на ответниците.Видно от решение №339 от 22.07.2011г. постановено по в. гр. дело №308/2011г. по описа на ОС - Пазарджик е оставено в сила решение №16 от 26.05.2005г. на РС - Пещера, постановено по гр. дело №626/2001г. по описа на същия съд.

От решение №350 от 05.06.2013г. по адм. дело №59/2013г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик е отменена Заповед №РД-18- 43/19.10.2012г. издадена от изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], в частта отнасяща се до имот с идентификатор ***в [населено място] и преписката е изпратена в отменената част на изпълнителния директор на АГКК за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението с оглед на дадените в мотивите на това решение задължителни указания.В мотивите на решението съдът е посочил, че отразените в кадастралната карта западна и югозападна граница не са основани на нито един от посочените в чл.14 от Наредбата приоритетни критерии, поради което тези граници са нанесени произволно и неправилно в кадастралната карта.Решението е потвърдено с решение №16567 от 11.12.2013г. по адм. дело №10347/2013г. по описа на ВАС.

С. З. № КД-14-49 от 07.04.2014г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18- 43/19.10.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с нанасяне на нови обекти в КККР относно имот с идентификатор ***и промяна в границата на съществуващи обекти в КККР относно поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***.Съгласно представената скица по действащите КККР на [населено място] поземлен имот с идентификатор ***е с площ от 865кв. м. и е идентичен с парцел *** в кв.***по плана на [населено място] записан на името на Г. Р. Д..

За изясняване на спора от фактическа страна пред първоинстанционния съд са назначени и изслушани три единични съдебно - технически експертизи изготвени от вещите лица Г. П. и Х. К..Вещото лице Г. П. в изготвеното от нея основно и допълнително заключение визира, че при извършената от нея проверка е установила, че най - стария план на [населено място] е от 1919г., а последващия план е от 1959г., одобрен със Заповед №3536/1959г. и Заповед №3537/1950г./обезсилен/.Действащият понастоящем кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със Заповед №389 от 16.02.1965г., като през 1996г. е налице ново изменение на ЗРП за част от кв.***по плана на [населено място] и е отпаднала улица - тупик ***- комплексно застрояване и са създадени три нови УПИ.Според вещото лице, УПИ *** остава с граници така както са заснети с технически протокол от 1971г., който протокол категорично определял имотните граници на имота на ответниците.Според вещото лице П. от документите се установявало, че ищците са собственици на парцел *** в кв.***по плана на [населено място], който е нанесен в КККР като поземлен имот с идентификатор ***с административен адрес: [населено място], [улица] е с площ от 508кв. м., а ответникът е собственик на съседния имот от южна страна с идентификатор ***по КККР на [населено място] с административен адрес: [улица] площ от 865кв. м. Границата между двата имота е южна за имота на ищците и североизточна за имота на ответника.На място от страна на вещото лице е установено, че стара ограда не съществува, като е изградена нова ограда от бетонови колове и опъната метална мрежа, която не е построена върху бетонова основа.Така построената ограда е паянтова и може да се премести.Според вещото лице, оценителен протокол №3 от 26.04.1972г. касае придаваеми места по регулация към парцел *** в кв.***.Според вещото лице източната граница на имот с пл.№ ***и парцел ***, които са отразени в КККР като имоти с идентификатор ***и идентификатор ***е евентуално неправилно отразена.Следвало да се отрази вярно източната имотна граница в КККР и при това отразяване евентуално според в. л. можело да се отрази и до точното трасиране на южната граница на имот с идентификатор ***.В единичното си заключение вещото лице К. сочи, че имотната граница между имота на ищците и на ответника е една и съща както по техническия протокол от 1971г., така и по действащата кадастрална карта на [населено място].Същата граница вещото лице трасирало на място в присъствието на представители на страните по делото.При разпита си в с. з. вещото лице П. обяснява, че действащия регулационен план на [населено място] показва една единствена имотна граница между имотите на страните, която съвпада с регулационната линия и протокола от 1971г. Друга графика и конфигурация на южната имотна граница на ищеца не може да се търси освен техническия протокол от 1971г., който напълно съответствал на действащия кадастрално - регулационен план Според вещото лице имало неправилно отразяване на източната граница на имота на ищците и е възможно при точно заснемане на източната граница да се отрази някаква промяна и в южната граница, но това е само предположение.

При тези данни въззивният съд е приел, че са неотносими към предмета на спора постановените съдебни решения относно южната граница на ищците с тази на ответника.Това е така, тъй като с решение №126 от 26.05.2005г., постановено по гр. д.№626/2001г. по описа на РС - Пещера са отхвърлени, като неоснователни предявените от Г. А. З., Т. А. К. и В. Д. З. срещу Г. Р. Д., И. А. Д., А. Г. А. и Д. А. З. субективно съединени искове, да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че с изменението на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1965г. в следващите изменения, част от имот с площ от около 80кв. м. е погрешно заснет като имот на ответниците.Това решение е потвърдено с решение №339/22.07.2011г., постановено по в. гр. д. 12 №308/2011г. по описа на ОС - Пазарджик.Действително с решение №350/05.06.2013г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д.№59/2013г. по описа на същия съд, потвърдено с решение №16567 от 11.12.2013г. по адм. д.№10347/2013г. по описа на ВАС е отменена Заповед №РД 18.43 от 19.10.2012г. на Изпълнителен директор на АГКК, в частта отнасяща се до имота на ищците в кадастралната карта, като за основа на отразяването на западната и югозападната му граница, т. е. границите на имота на ищците и границите на ответника и имот с идентификатор ***да се вземат предвид посочените в чл.14 от Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР критерии, като в кадастралната карта да се отрази действителната площ на имота на ищците, но така постановения акт не решава в случая спора по същество.В тази насока следва да се посочи, че не може да има спор по делото, че в изпълнение на това съдебно решение е издадена заповед за изменение на КККР на [населено място] номер 18-49 от 07.04.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, засягащи имоти с идентификатори ***, ***и ***, но данни за конкретна промяна на имотната граница между тази на ищците с тази на ответника не са налице. Не е налице и промяна и след издадената Заповед №РД-465 от 11.10.2027г. на Кмета на О. Б. която е и влязла в законна сила на 08.11.2017г. реално с тази заповед, с която постановено изменение на регулационния план на практика не се засяга границата между имота на ответника и този на ищците. След като не се променя границата между страните по делото, то и ищците не е имало законово основание да бъдат уведомявани, в какъвто аспект са навеждат възражения.Няма основание въз основа на събраните по делото доказателства да се приеме и възражението, че с протекцията на О. Б. ответникът Г. Д. в началото на 2019г. е променил с ПУП южната граница между неговия и техния имот, след което е премахнал съществуващата ограда, извадил е коловете, поставил е друга ограда и с тези действия е завзел част от техния имот.Доказателства в тази насока по делото не се установяват. Следва да се посочи в тази насока, че относимия по съществото на спора документ е приетия като доказателство по делото технически протокол от 20.04.1971г. с който се променя източната граница на имота на жалбоподателите, като в него е посочено, кой каква сума трябва да плати във връзка с тази промяна.В относимост на този извод са и приетите по делото съдебно - технически експертизи.По същество вещите лица визират данни, че имота на жалбоподателите остава в граници, така както са заснети с технически протокол от 20.01.1971г. на ГНС - Брацигово. На база изложеното от вещите лице няма основание да не се приеме, че този протокол определя вярната имотна граница между имота на въззиваемата страна и тези на въззивниците.В тази насока, не е опровергано твърдението на вещото лице Г. П., че границата на двата имота не е променяна откакто е определена с протокола от 1971г. и по действащия регулационен план от 1974г.Имотната граница и регулационната линия съвпадат. Коментира се за възможен проблем на източната граница което налага геодезическо заснемане, но това не променя местоположението на южната граница на ищеца, предмет на настоящото съдебно производство.Не по - различно звучат и данните от вещото лице Х. К., която при трасирането е установила, че трите имотни граници - имотна, кадастрална и регулационна съвпадат и че границата между двата имота откакто е определена през 1971г. не е променяна.При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск, с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд тъй като не се установяват доказателства ответникът Д. да е създал пречки на ищците да ползват собствения си имот в смисъла в който те твърдят.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него/т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/.

В настоящия случай следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, за да се прецени дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №376 от 13.11.2023г. по в. гр. д.№493/2023г. на ОС – гр. Пазарджик.

УКАЗВА на касатора „А. Г. З., чрез процесуалния му представител адвокат И. Б., в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 100/сто/лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: