Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление - [населено място], представлявано от изп. директор И. Б., чрез пълномощника му - адв. Т.-С., против решение № 1887/18.11.2016 г., по адм. д. № 1504/2016 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът: началника на М. Б, редовно призован, не се явява. От пълномощника му - юрисконсулт Л. е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 32-108471/19.04.2016 г. на началника на М. Б, потвърдено с решение № Р-335/32-164508/15.06.2016г. на директора на Агенция „Митници“, с което са допуснати промени в декларираните данни по ЕАД № 15 BG001007H0001940/15.01.2015 г. - кл. 33, трето подразделение следва да се чете А999, кл. 34 „Държава на произход“ да се чете код CN /Китай/, като за внесената стока „лимонена киселина” с код по КН 2918 1400 са определени вида и размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, вкл. сумите, подлежащи на досъбиране - антидъмпингово мито в размер на 32 756, 47 лв. и ДДС в размер 6 551, 29 лв. Прието е от съда, че е проведено надлежно производство по реда на чл. 78, §2 от Регламент 2913/92 на Съвета отм. , за извършена последваща проверка, във връзка с вноса по ЕАД № 15 BG001007H0001940/15.01.2015 г. За съда оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните изисквания, съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна във връзка с безспорно установения произход на стоката, внесена с ЕАД № 15 BG001007H0001940/15.01.2015 г. по смисъла на чл. 1, §2 от Регламент № 1225/2009 г. и във връзка с доклада на ОЛАФ. Изложени са подробни мотиви за приложимост на Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г., във връзка с последващите регламенти - Регламент за изпълнение /ЕС/ № 706/2015г. на Комисията от 30.04.2015г. и Регламент за изпълнение /ЕС/ № 32/2016г. на Комисията от 14.01.2016г., като е прието, че процесния внос е осъществен на 15.01.2015 г. при действието на Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г., преди откриване на разследването с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 706/2015 г., но попада в обхвата на първия, тъй като при установения произход на стоките от Китай, приложението на Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. не е поставено в зависимост от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 706/2015 г. за започване на разследване във връзка с предполагаемо заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 82/2015 г., защото в случая не е налице разширяване на обхвата на мерките по Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. След подробно обсъждане на доказателствата, събрани в административното производство и представени в хода на процеса е изведен решаващият правен извод, че произхода на процесната лимонена киселина е от Китай, по отношение на която държава през спорния период действа Регламент № 1193/2008 г., с предвидено антидъмпингово мито в размер на 42, 7 %. Законосъобразността на оспореното решение е обвързана и с приложимостта на относимата практиката на СЕС – решение по дело С-416 от 30.06.2016 г., постановено по преюдициално запитване на Апелативен съд Букурещ, Румъния относно налагане на антидъмпингово мито върху определени стоки с произход Китай. Решението е правилно.
Оспореният пред съда акт на началника на М. Б е издаден в надлежно проведено производство по чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 г. /отм./ на Съвета, действащ към датата на издаване на оспорения акт, респ. чл. 46, § 1 от Регламент 952/13 г. на Съвета.
Безспорно е установено, че процесната стока лимонена киселина по ЕАД № 15 BG001007H0001940/15.01.2015 г. само е пренесена през територията на Малайзия от Китай през пристанище Кланг, съгласно доклада на ОЛАФ, ведно с приложенията към него.
Неоснователно е възражението досежно доказателствената сила на този доклад, тъй като с оглед нормата на чл. 179 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, докладът съставлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, §2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. е визирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки, а визираното приложение „където използването на тези доказателства е признато за необходимо” визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл, на констатациите в доклада на OЛАФ не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OЛАФ, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с декларирания произход от Малайзия. Освен това, от констатациите в доклада се установява, че процесната стока „лимонена киселина” е внесена от Китай. Тези констатации, залегнали и в мотивите на оспореното решение, не са оборени от оспорващото дружество, в чиято тежест е да докаже твърдяния положителен факт, че процесната стока е с декларирания от него произход. В тази връзка правилно е съобразено от административния съд и т. 37 от решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., където СЕС приема, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна /в този смисъл и решение от 17 юли 1997 г., C-97/95, т. 55—57/. В решенията е прието, че решаващо е обстоятелството на проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OЛАФ e установено, че стоката е с произход НР Китай и само е претоварена в третата държава, а след като преференциалният произход на стоката от третата държава не се установява, а се потвърждава нейният произход от НР Китай, е дължимо начисляването на антидъмпинговото и конвенционално мито.
С оглед на горното, решаващият правен извод на административният съд, че са дължими определените с оспореното решение мито и ДДС, е обоснован и съответен на фактическата обстановка.
Неоснователни са възраженията за внос от Основната митническа зона на П. К, тъй като [фирма] не е оспорило в хода на съдебното производство представения доклад на ОЛАФ, в който се съдържат данни за митническата дейност на Основната митническа зона на П. К, като в т. 1 и 3 на доклада се съдържа подробно описание с фактите на вноса от Китай и износа от Малайзия, конкретните пратки на лимонена киселина, сертификатите за непреференциален произход, регистри ZB1/ZB2 и други, а данните са съгласувани с официалните власти в Малайзия и управлението на пристанището, където е претоварвана стоката. Обосновано не е възприето от съда това възражение и поради факта, че не е представен сертификат форма А, а износителят “EASTAR CHEMICAL” не е сред дружествата, които за процесния период са били оторизирани да кандидатстват за сертификат пред ММТИ. Освен това доказателствата по делото и административната преписка сочат, че процесната стока не е била подложена в Малайзия на „съществена и икономически обоснована” обработка /преработка, довела до нов продукт, т. е. няма основание да се приеме, че стоката е с произход от Малайзия. Стоките, регистрирани в регистър ZB1 и впоследствие в регистър ZB2, какъвто е настоящият случай, са само претоварвани, т. е. запазват своя произход. В тази връзка е и безспорно установения факт, че Малайзия само търгува с лимонена киселина, но не произвежда лимонена киселина.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
При този изход, на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1887/18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1504/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас, четвърти състав.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК [ЕИК], [населено място], кв. [жк],
[зона], [улица], да заплати на Митница - Бургас, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.