Образувано е по касационни жалби на [фирма], ЕИК- [номер]
, чрез проц. представител юрисконсулт К. А., и на [фирма], ЕИК- [номер]
, чрез проц. представител адв. Д. Б., против решение № 1320/04.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1016/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страна. По съществото им излага следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], с доводи за нищожност, против решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Бургас, с което, на осн. чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА е чл. 129, ал. 1 ЗУТ, вр. § 124 ПЗРЗИДЗУТ и § 124, ал. 2 ПЗРЗИДЗУЧК, е одобрен ПУП - ПРЗ ЗА ПИ с идентификатори [номер] , [номер] , [номер] и [номер]
по КККР на гр. Б., както и изменение на ПУП - ПР за УПИ [номер] , [номер] , [номер] и [номер]
в кв. 2 по плана на ПЗ "[наименование]", гр. Б., съставляващи съответно ПИ с идентификатори [номер] ,
[номер]
,
[номер]
,
[номер]
и
[номер]
. Съдът е определил предмета на обжалване, съобразно нормата на чл. 131 ЗУТ - тази част от решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г., касаеща имотите, собственост на [фирма], а именно -
[номер]
,
[номер]
и
[номер]
.
Жалбата на [фирма] има характер на частна жалба. Първоинстанционният съд е приел, че този жалбоподател няма правен интерес от обжалването, тъй като собственият му имот 07079.662.9520 не е засегнат от предвижданията на приетия с оспореното решение ПУП. С диспозитива на атакувания съдебен акт АС Бургас е прекратил производството по отношение на [фирма]. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересуваните лица в производство по одобряване на ПУП са собствениците и носителите на ограничени вещни права и пр., когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В чл. 131, ал. 2 ЗУТ законодателят е регламентирал кои имоти са непосредствено засегнати, между които е и хипотезата – за съседни имоти, когато се променя предназначението им – чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. В процесния случай се установява от СТЕ и не се спори, че имотът на този жалбоподател е съседен на имоти - предмет на ПУП, а с плана се променя предназначението на част от тях и в този смисъл са налице основания по чл. 131, ал. 1 и 2, т. 4 ЗУТ, като [фирма] се явява заинтересувано лице в процесното производство и са били налице основания за констатирането му като заинтересувано лице, съгласно чл. 218, ал. 5 и ал. 9 ЗУТ. Не са били налице основания за заличаването му като заинтересовано лице и за прекратяване на производството по отношение на него, както неправилно е сторил АС с тази обжалвана прекратителна част от решението си.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото. Не са взети предвид всички доводи и възражения на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, което е довело до формирането на неверни правни изводи.
Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е искане за прогласяване на нищожност на административен акт. Предвидено е в чл. 149 ал. 5 АПК, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността – тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно „нищо” в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице, естествено, има интерес да отстрани.
В нарушение на чл. 172а АПК решаващият състав не е обсъдил СТЕ заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. В противен случай съдът би стигнал до други правни изводи, след като установи, че на територията, регулирана от процесния ПУП, има надлежно регистрирано пристанище със специално предназначение на [фирма], собственост на касационния жалбоподател, което не е отразено в процесния ПУП. Със заповед № РД-09-67/29.07.2003 г. на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за вписване в Регистъра на пристанищата на РБ е наредено вписването на пристанище със специално предназначение на [фирма] и е определено неговото местоположение съгласно скица - генерален план с граници на производствената площадка: изток - "[наименование]", юг - море, запад - "[наименование]" и север - ж. п. коловоз. Генералният план на предприятието от 1987 г. е представен и приет като доказателство по делото. Изрично уредено в ЗМПВВППРБ (ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, В. В. П. И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗМПВВППРБ) е, че одобрените генерални планове са подробни устройствени планове по смисъла на ЗУТ - ПРЗ за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория.
В отговорите на вещото лице по приетата СТЕ от съдебното заседание, в което е изслушана и приета експертизата, става ясно, че в процесния имот на жалбоподателя има регистрирано пристанище със специално преназначение, но никъде в скици и планове това пристанище не било отразено като площ и територия. В същото време определените граници в заповед № РД-09-67/29.07.2003 г. съвпадат с границите на проектната разработка по процесния ПУП-ПРЗ, приет с решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Бургас. В тази връзка фактът, че пристанище със специално предназначение съществува не би могъл да бъде игнориран с обстоятелството, че такова не се предвижда с разработките по процесния план.
Съобразно чл. 109 ЗМПВВППРБ - със специално предназначение е всяко пристанище, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо и хидроложко проучване, строителство, буксировка и спасяване, и за опазване на околната среда, и не извършва обработка на товари, пътници и поща. Законодателят е определил като основна технологичната връзка между предприятието за корабостроене и кораборемонт и пристанището.
Установено е по делото, че представения по делото Генерален план на територията на [фирма] е копие от Генерален сроителен план за изграждане на отделно промишлено предприятие по смисъла на чл. 49, ал. 2 ППЗТСУ отм. , Съгласно него със ЗРП, въз основа на генералните строителни планове за изграждане на отделни предприятия се определят и уточняват очертанията и размерите на площите на отделните обекти и обемно-пространственото оформление на строежите. Съгласно § 6, ал. 1 ЗУТ - действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ устройствени планове запазват действието си и тяхното именение следва да се извършва по реда на този закон.
Одобрения с решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Бургас ПУП касае територия, на която се намира пристанище със специално предназначение. Съгласно чл. 112д, ал. 5 ЗМПВВППРБ - Подробният устройствен план се съгласува с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.
Освен това, видно от докладната записка на кмета на общината (л. 141), за другото пристанище изрично е посочено, че одобряване на ПУП е в компетентността на МРРБ, съгласно ЗМПВВППРБ. В тази връзка решаващият съд не е изложил мотиви относно това дали при наличие на обективно съществуващо, регистрирано и с експлоатационна годност специализирано пристанище отпада специалната компетентност на МРРБ, съгласно ЗМПВВППРБ, респ. дали са спазени всички нормативни изисквания съгласно чл. 108 и сл. ЗУТ и ЗМПВВППРБ относно предвижданията и съобразяване на съществуващото специализирано пристанище и предвижданията в предназначението на процесните имоти. Не са съобразени чл. 92 и сл. ЗМПВВППРБ, както и мотивите в Решение 3/2014 г. на Конституционния съд относно дефинирането и статута на пристанищата, които имат пряко отношение и към въпросите за специалната компетентност при урегулиране на територията им.
Изцяло несъстоятелни са мотивите на АС Бургас относно възраженията за компетентност в зависимост от предвижданията на оспорвания ПУП. По този въпрос е от съществен означение дали оспорваният ПУП съдържа предвиждания за територия, в която обективно се намира специализирано пристанище, за което законодателят е предвидил специална компетентност. По същество административният съд е отхвърлил оспорването, без да е обсъдил в цялост всички доказателства и всички доводи на жалбоподателя, вкл. тези, имащи пряко отношение към компетентността на административния орган, респ. част от въпросите, относими към приложението на материалния закон с оглед на доводите за нищожност на администратиния акт.
При съобразяване на критериите за нищожност на доктрината „Недействителност на административните актове” (проф. К. Л., стр. 32, 35) и ТР 2-91-ОСГК, в което Върховният съд е приел, че "всяка некомпетенстност води до нищожност" - налага се правният извод, че искането за прогласяване на нищожност на решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Бургас е основателно и доказано. Обжалваното решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Бургас е нищожно като направено от некомпетентен орган.
Постановеният административен акт от некомпетентен орган е нищожен и като е отхвърлил искането за прогласяване на нищожността решаващият съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи искането.
По отношение на частната жалба - решението, в частта му, имаща характер на определение, следва да се отмени като незаконосъобразно, но с оглед окончателния изход на настоящия спор и при гореизложените мотиви делото не следва да се връща на АС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като се обявява нищожност на плана за съседния на частния жалбоподател имот - то за [фирма] отпада правният интерес от обжалване, тъй като няма предмет.
По останалите доводи, наведени в жалбите и отговорите към тях този съд не излага мотиви, тъй като касаят основания за незаконосъобразност, досежно които правото на жалба е преклудирано.
Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касатора следва да бъдат присъдени разноските за двете инстанции, доказани по своя размер - 1200 лв. Представен е и списък.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1320/04.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1016/2014 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Бургас, с което, на осн. чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА е чл. 129, ал. 1 ЗУТ, вр. § 124 ПЗРЗИДЗУТ и § 124, ал. 2 ПЗРЗИДЗУЧК, е одобрен ПУП - ПРЗ ЗА ПИ с идентификатори
[номер]
,
[номер]
,
[номер]
и
[номер]
по КККР на гр. [населено място], както и изменение на ПУП - ПР за УПИ
[номер]
,
[номер]
,
[номер]
и
[номер]
в кв. 2 по плана на ПЗ "[наименование]", гр. [населено място], съставляващи съответно ПИ с идентификатори
[номер]
,
[номер]
,
[номер]
,
[номер]
и
[номер]
В ЧАСТТА касаеща имотите, собственост на [фирма], а именно -
[номер]
,
[номер]
и
[номер]
.
ОСЪЖДА Общински съвет - Бургас да заплати на [фирма] сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.