Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление гр.[населено място], [улица], [адрес], против решение № 6208 от 12.10.2016 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 1183/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221015000990-091-001 от 08.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1976 от 28.12.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С..

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил доказателствената съвкупност, както и приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Поддържа, че фактурата, коректното й осчетоводяване при страните и данните плащане са достатъчни доказателства за реалност на доставката. Счита, че решението не е съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. С. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА на касатора [фирма] за данъчни периоди от 01.11.2012 г. до 30.10.2013 г. и от 31.12.2013 г. до 31.08.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1,...