Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място], чрез управителя М. против решение № 911/09.05.2016 г. по адм. д.№ 2973/2015 г. по описа на Административен съд-Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици.
О. О съвет „Марица“,чрез адв.М. изразява становище за недопустимост и алтернативно-неоснователност на касационната жалба и моли за остяването й без разглеждане или отхвърляне.Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за недопустимост или неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без разглеждане или да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,от надлежна страна и срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата по реда на чл. 215, ал. 7 ЗУТ във връзка с §5, т. 73 от ДР на ЗУТ,тъй като предмета на оспорената разработка по процесните решения на Общински съвет Марица не съставлява общински обект от първостепенно значение към момента на одобряване на ПУП-ПП,а второкласен път ІІ-64 и третокласен ІІІ-606, които са определени като такива от „първостепенно общинско значение” в по-късен момент-с годишната програма за 2016г.,одобрена с решение 33 по протокол №2/28.01.2016г. на Общински съвет Марица.
Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на Решение №320 по Протокол №11/25.11.2014г. на Общински съвет Марица, с което се одобрява ПУП - парцеларен план за обект: Пътно кръстовище на път II-64 (Карлово-Баня-Долна махала-Труд-п. в."Труд"-Пловдив) при км. 48+728 и път III-606 (Г. Ч - М. Ч-Строево (Труд-Пловдив) и на Решение № 357 по Протокол № 13 от 16.12.2014г. на Общински съвет Марица, за изменение и допълнение на Решение № 320 но Протокол № 11 от 25.11.2014г. на Общински съвет Марица, с което се одобрява ПУП - парцеларен план за обект: Пътно кръстовище на път II- 64 (Карлово-Баня-Долна махала-Труд-п. в."Труд"-Пловдив) при км. 48+728 и път III-606 (Г. Ч - М. Ч-Строево (Труд-Пловдив) и се одобрява ПУП-парцеларен план, засягащ локален път в кадастрален район [номер] по КК на [населено място], в частта, засягаща ПИ [номер] по КККР на [населено място], обл. Пловдив. Прието е, че процесните решения не страдат от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на разпоредените последици, което да сочи на тяхната нищожност. Доводите за нарушение на материалните разпоредби са разгледани подробно от административният съд, въпреки констатацията, че касаят законосъобразността на решението, която е извън предмета на спора .Изследвана е и материалната компетентност на Общински съвет Марица по чл. 21 от ЗОС и попадащите в обхвата на одобрената разработка пътища, като е прието, че двете решения са издадени от компетентния орган, като с второто само се разделя на две части разработката, одобрена с първото решение.
Решението е подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона не съставляват основание за нищожност на оспорените административни актове, а биха могли да са основания само за тяхната незаконосъобразност, която обаче е извън съдебния контрол, тъй като решенията на Общински съвет Марица са влязли в сила. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява „правно нищо”. Безспорно е установено по делото, че Решение №320 по Протокол №11/25.11.2014г. и Решение № 357 по Протокол № 13 от 16.12.2014г. на Общински съвет Марица са взети при наличие за изискуемата компетентност по чл. 129, ал. 1 ЗУТ в приложимата редакция преди изм. ДВ,бр. 82/2012г. във вр. с чл. 21 от ЗОС и са с ясно очертан предмет, който не включва обект с национално значение. Не е установено, процесното решение да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. В тази връзка, административният съд е проследил подробно всички фази на производството по одобряване на ПУП-ПП,в които не е установено допустано съществено процесуално нарушения. Установено е от приетата по делото СТЕ,че собственият на оспорващото Дружество имот не попада на трасето, отредено за път II -64 /Пловдив-Карлово/, а се засяга от пътното платно от кръговото кръстовище, което обстоятелство е видно и от приложения регистър на засегнатиге имоти, сочещ на това, че ПИ [номер] е засегнат от предвижданията на ПУП-ПП - от площта му се отнемат 63м2 (0, 063дка) по Решение №357, т. 1 и 395м2 (0, 395дка)- по Решение №357, т. 2. като получават ново НТП „За друг обществен обект, комплекс”. С процесния ПУП-ПП не се извършва промяна предназначението на този имот и не се включва в строителните граници на населеното място, т.е. не е изискуемо предварително съгласие по чл. 20а от ЗОЗЗ на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ. Установено е по безспорен начин и съответствието с ОУП – „на север от пътния надлез на AM Тракия и на около 500м от него „ е предвидено кръстовище, с установено точно местонахождения с ПУП-ПП, а конкретизирането на ширините на пътните платна, напречните и надлъжните наклони, радиусите на кривите, пътната сигнализация и др. е предстоящо /с изготвяне на последващ инвестиционен комуникационно-транспортен проект/. Не е налице и разминаване на графичната и текстова част на процесния ПУП.
Възраженията, че предвиденото триклонно кръстовище на път ІІ-64 и създаване на пресечна точка с път ІІІ-606 води до приобщаване на пътния възел към републиканската пътна мрежа, обосновано е оставено без уважение, тъй като липсва изрично решение в този смисъл на МС. Обстоятелството, че е търсено съдействие по реализиране на проекта от АПИ и впоследствие е „дарен” техническия проект от О. М на АПИ не е достатъчно за да обоснове промяна статута на път ІІ-64 и ІІІ-606, още повече, че предвидената нова пътна връзка е в урбанизирана територия.
Обжалваното решение е правилно и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и останалите доводи за незаконосъобразност на процесните решения, които дори и да бяха основателни, то разгледани в тяхната съвкупност сочените нарушения не могат да доведат до „нетърпимост” на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторът дължи разноски в размер на 600лв, съставляващи договорен и надлежно внесен адв. х. по приложения Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2016г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 911/09.05.2016 г. по адм. д.№ 2973/2015 г. по описа на Административен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Общински съвет „Марица“ сумата от 600лв /шестотин лева/,разноски. Решението е окончателно.