Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ] [населено място], подадена срещу решение № 2064 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6428/2015 г. по описа на Административен съд София - град.

С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № Ж-805/14.05.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което жалбата на В. Р. В. до комисията е приета за основателна и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) на сдружението е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 лева за извършено нарушение - обработване на лични данни в качеството на администратор без наличие на правно основание (ФЛ е включено в списък на ЦИК като регистриран наблюдател на сдружението за участие в избори, без да е давал съгласие за това), с което е нарушен чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай личните данни на физическото лице са обработвани добросъвестно, не е извършена злоупотреба с тях, нито са настъпили вредоносни последици и ако има нарушение, то представлява маловажен случай. Поради това наложената имуществена санкция от 11 000 лева не е съразмерна с тежестта на нарушението. Освен това административният орган не е мотивирал избора си съобразно възможностите си за произнасяне, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД: "...да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание". Такова задължение КЗЛД има, дори когато действа в...