Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], [област] чрез адв. М. П. срещу решение № 1508/25.07.2016 г. (неправилно е изписана 2014 г.), постановено по адм. дело № 3012/2015 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 16001315001397-091-001/27.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П. в частта, потвърдена с решение № 818/19.10.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДОО за периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2012 г. в размер на 3 554, 47 лв. и лихви – 1 919, 49 лв. и задължения за ЗО за същия период в размер на 1 237, 92 лв. и лихви – 495, 97 лв. Обжалва се решението на съда и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Твърди се, че след регистрацията на дружеството според чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО – задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Според касационния жалбоподател предвид, че Г. Й. сам представлява и управлява дружеството си и сам полага труд за извършване на дейността, осигуряването съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО следва по този ред да е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, „Трудова злополука и професионална болест” и „Безработица”, но в същото време законът...