Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) срещу решение №1268/26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11210/2015 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и молба-становище. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба И. Д. П., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение №1268/26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11210/2015 г. по описа на АССГ е отменено по жалба на [фирма] решение № Ж-132/19.10.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) по жалба на И. Д. П. е наложена имуществена санкция на [фирма] в размер на 2000 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД и са присъдени разноски. Административният съд е обосновал извода си незаконосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛ въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че...