Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по оспорване, подадено от С. В. З. срещу Заповед №227/25.03.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което се иска да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в жалбата и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С оспорената Заповед №227/25.03.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. В. З. за длъжността "държавен експерт“, ранг ІV-ти старши в дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда“, отдел „Оценка, търгове и договаряне“, направление „Води“ на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Като основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл и връзка с ПМС № 58/14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове, като причина е възпроизведено съдържанието на правната норма, а именно „съкращаване на длъжността“ (л. 7).

Заповедта е връчена на 12.05.2014 г. (л. 7), а оспорването е подадено на 23.05.2014 г., с което е спазен срока...