Образувано е по касационна жалба на В. Т. П., подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 125 /09.05.2017 г, постановено по адм. дело № 588 /2016 г, по описа на Административен съд С. З, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 10-00-2354 /04.11.2016 г, издадена от заместник-кмета на О. С. З за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план (ОУП) и Подробния устройствен план (ПУП) за кв. [наименование], [населено място], в частта й относно УПИ [номер], кв. [номер] и жалбоподателят е осъдена да заплати на община С. З направените в производството разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени административният акт в оспорената част.
В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на Административен съд С. З и в частта му относно присъдените на ответната страна разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на Решение № 125 /09.05.2017 година, постановено по адм. дело № 588/2016 година по описа на Административен съд С. З, в частта му на разноските.
От ответника – кмета на О. С. З, чрез процесуалния представител, е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за недопустимост на касационната жалба, респ. - за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора против заповедта за налагане на строителна забрана относно собствения му имот. Изложените от ответника по касация в обратен смисъл твърдения са неоснователни.
Разгледана по същество, в допустимата й част, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Административен съд С. З е образувано по жалба на В. Т. П. срещу Заповед № 10-00-2354 /04.11.2016 г, на заместник-кмета на О. С. З, издадена на основание чл. 198, ал. 1, т. 1, ал. 2, изр. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. [наименование], [населено място] по отношение на УПИ [номер], кв. [номер], собственост на жалбоподателя.
Съдът е приел, че заповедта за налагане на строителна забрана е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. В подкрепа на този извод е изложил мотиви, че липсата на уведомление до заинтересованите лица за започналото административно производство по чл. 26 от АПК е несъществено нарушение на процедурата, тъй като правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и той своевременно е оспорил заповедта. Изложил е съображения за осъществяване на предпоставките по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Решението е правилно.
Законосъобразно съдът е разгледал заповедта като индивидуален административен акт. Като основание за издаването й е посочен чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Според ал. 5 на същата разпоредба заповедите по чл. 198, ал. 1 – ал. 3 се съобщават с обявление, обнародвано в „Държавен вестник“ и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215 от ЗУТ, който предвижда реда за оспорване на индивидуалните административни актове.
Разграничението между индивидуален административен акт съгласно чл. 21 от АПК и общ административен акт съгласно чл. 65 от АПК се определя от кръга на адресатите, засегнати от издаването им. С общия административен акт се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен кръг лица, а при индивидуалния - кръгът от лицата, върху които той разпростира действието си е определен или определяем. В случая с наложената временна строителна забрана кръгът на адресатите, засегнати от нея, е определяем. Това са собствениците на недвижими имоти или носителите на вещни права върху тях, подробно изброени в заповедта и попадащи в посочените квартали на [населено място].
След като обжалваната заповед носи белезите на индивидуален административен акт, то е следвало да бъде проведена процедурата по уведомяване на заинтересованите страни. По делото е установено, че уведомяване съгласно изискването на чл. 26 от АПК за започване на административното производство не е направено. Изводът на съда, че констатираното нарушение не е от категорията на съществените, обуславящо отмяна на акта на това основание, се споделя от настоящия касационен състав. Неспазването на процедурата не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Той е имал възможност и е изложил своите възражения в направеното оспорване, събрани са всички поискани от него доказателства в съдебното производство като същите са обсъдени в обжалваното решение.
Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на хипотезата по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
От данните по делото безспорно е установено, че с Решение № 521 /29.09.2016 г, на Общински съвет отм. а Загора е възложил на кмета на общината да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП за кв. [наименование] в граници съобразно Решение № 1069 /2003 г. и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Правилно съдът е приел, че техническото задание е с обхват цялата територия на кв. [наименование], като се детайлизират съществуващите озеленени площи, зоните за застрояване и се установи зона за озеленяване в максимална степен от територията. В изпълнение на решението е сключен Договор № 2304-18 /31.10.2016 г, между О. С. З като възложител и [фирма] като изпълнител за услугата „Изменение на общ устройствен план на [населено място] за територията на кв./парк „[наименование]“ и съседните територии и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за същата територия“ в обхват и със съдържание съгласно изискванията на техническото задание.
При тези данни изводът на съда за изпълнение на предпоставките за налагане на строителна забрана в хипотезата на чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е в съответствие с материалния закон. Започнала е процедура по одобряване изменение на ОУП на кв. [наименование], [населено място] и последващо изработване на ПУП – ПРЗ за същия квартал съобразно обхвата на техническото задание. Установено е, че е предвидена разлика в режима на застрояване по действащия ОУП и ПУП за територията, в която попада имотът на жалбоподателя и предстоящото им изменение.
Правилно е заключението на съда, че възраженията относно законосъобразността на решението на общински съвет – С. З, техническото задание и неговото съдържание касаят евентуални нарушения в процедурата по създаване на ОУП и ПУП и са извън предмета на спора. Тези доводи могат да бъдат обсъждани при оспорване на административния акт за одобряване изменението на устройствените планове на кв. [наименование]. Решението на общински съвет – С. З и техническото задание по чл. 125 от ЗУТ не носят белезите на индивидуален административен акт. Те представляват част от процедурата по издаването на крайния такъв и съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Отделно от това е недопустим косвен съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на настоящото производство.
Предвид изложеното обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу строителната забрана по отношение на УПИ [номер], кв. [номер] е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да се остави в сила.
Направеното от касатора искане за отмяна на решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски не може да бъде разгледано от касационната инстанция. В тази част касационната жалба има характер на искане по чл. 248 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на реда за изменението му, предвиден в чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК. Този отзивен ред в случая не е осъществен, поради което касационната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и да бъде изпратена на административния съд по подсъдност за разглеждане като искане за изменение на решението в частта за разноските.
Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за реалното извършване на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125 /09.05.2017 г, постановено по адм. дело № 588 /2016 година по описа на Административен съд С. З в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Т. П. срещу Заповед № 10-00-2354 /04.11.2016 г, на заместник-кмета на О. С. З за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП, кв. [наименование], [населено място] относно УПИ [номер], кв. [номер].
О. Б. Р. касационната жалба на В. Т. П. срещу Решение № 125 /09.05.2017 г, постановено по адм. дело № 588 /2016 г, по описа на Административен съд С. З в частта, с която е осъден да заплати разноски и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7666 /2017 г, по описа на Върховния административен съд в тази му част.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд С. З за произнасяне по искането на В. Т. П. за изменение на решение № 125 / 09.05.2017 г, постановено по адм. дело № 588 /2016 г, по описа на Административен съд С. З, в частта му за разноските, обективирано в касационната жалба. РЕШЕНИЕТО е окончателно.