Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП” - гр. В. Т срещу Решение № 244/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 890/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Т /АСВТ/, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-04000715001870-091-001/08.09.2015 г. на ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 502/07.12.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел, че Решение № Р-04000715001870-098-001/04.09.2015г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка е издадено от некомпетентен орган. Процесната ревизия е повторна, а първоначалната заповед за възлагане на ревизия е издадена от И. Й. К., оправомощен със Заповед № 45 от 16.01.2014 г. като орган по приходите, компетентен по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възлага ревизии. Предвид това касаторът счита, че за настоящата ревизия И. К. има качеството на орган, възложил ревизията, от което произтичат и всичките му правомощия в това му качество при извършване на ревизията на О. К.. Като орган възложил ревизията К. е иззел разглеждането на ревизионната преписката от определен с първата ЗВР за ръководител на ревизията лице - М. В., като е възложил правомощията на ръководител на ревизията на Б. Л., което извършено на основание Заповед № 665/02.09.2015 г., издадена от директора на ТД на НАП – В. Търново. Тези действия извършени от ОВР са напълно в неговата компетентност, произтичаща от закона. Касаторът излага и конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Поддържа, че в случая е налице хипотезата на трайна невъзможност на М. В. да изпълнява служебните си задължения. В тази връзка с КЖ представя болнични листи от 15.08.2015 г., от 15.09.2015 г., от 13.10.2015 г., както и заверени копия от Заповед № 540/16.07.-2015 г. на ТД на НАП – В. Търново, Заповед № ЗЦУ-1015/25.07.2014 г. на ИД на НАП, Заповед № 4758/27.06.2016 г. на ИД на НАП. Моли да бъде отменено решението и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции – 4103, 32 лева.

Ответникът - О. В. К., чрез адв. С., оспорва касационната жалба, оспорва също така и представените с нея болнични листи на М. В.. Счита, че с представянето им на този етап от производството, буди съмнение тяхната достоверност. Видно от самото решение на Дирекция „ОДОП”, дори и първият болничен лист на М. В. е представен едва в хода на административното обжалване. Поддържа, че още в първата жалба до административния орган са наведени доводи за нищожност на акта, поради това, че един от издатели е лице без материална компетентност, без да са налице основания за изземване, поради крайна невъзможност. В този смисъл се позовава на решение № 7297/12.06.2017 г. по адм дело № 10174/2016 г. на Първо отделение на ВАС. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение с присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АСВТ е бил Ревизионен акт № Р-04000715001870-091-001/08.09.2015 г. на ТД на НАП – В. Т, издаден от И. Й. К. на длъжност началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Б. Б. Л. – ст. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 502/07.12.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП” гр. В. Т при ЦУ на НАП. В конкретния случай ревизията е започнала на основание ЗВР № Р-04000715001870-020-001/23.03.2015 г., издадена от И. Й. К., като възложител на ревизията, с която ревизията е възложена на М. С. В., старши инспектор по приходите като ръководител на ревизията и А. Н. Н. - инспектор по приходите. С решение № Р-04000715001870-098-001/04.09.2015 г. И. Й. К., на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, е иззел разглеждането и решаването на ревизията на О. К. от М. В. в качеството ръководител на ревизията и е възложил същата на Б. Б. Л.. Въз основа на това решение от И. К. е издадена заповед за изменение на ЗВР, с която е определено, че ревизията на К. следва да бъде извършена от Б. Л. – старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията и А. Н. – инспектор по приходите, като ревизията следва да приключи до 02.07.2015 г. Съдът е приел, че след издаването на ревизионния доклад е налице незаконосъобразно изземване на компетентност по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК в хипотезата на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения с решение, издадено от некомпетентен орган, а именно И. Й. К., началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията. Според решаващия състав представения по делото болничен лист на М. С. не обуславя обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, доколкото тази невъзможност трябва да е трайна, а не временна. Обоснован е извод, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган - Б. Б. Л., старши инспектор по приходите в качеството му на ръководител на ревизията. Решението е правилно.

В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от първоинстанционния съд, а именно: Ревизионното производство е възложено със ЗВР № Р-04000715001870-020-001/23.03.2015 г., издадена от И. Й. К., началник сектор „Ревизии“, определен със заповед № 45/16.01.2014 г. на директора на ТД на НАП – В.Т.С същата са определени органите по приходите, които да извършат ревизията – М. С. В. – старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията и А. Н. Н., инспектор по приходите. Ревизионният доклад е издаден на 16.07.2015 г. от определените със заповедта за възлагане на ревизията органи по приходите. Срещу него е подадено възражение на 04.08.2015 г., поради което инструктивният срок за издаване на РА по чл. 119, ал. 2 ДОПК е изтекъл на 18.08.2015 г. Представен е болничен лист, според който М. С. В. е в отпуск поради временна неработоспособност за периода 14.08.2015 г. – 12.09.2015 г. Със заповед № 655/02.09.2015 г. директорът на ТД на НАП В. Т на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП е изменил своя предходна заповед № 540/16.07.2015 г., определяща органите по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи /ръководители на ревизии/ за периода 16.07.2015 г. – 16.01.2016 г. като на мястото на М. С. В. възлага тези правомощия на Б. Б. Л.. С решение № Р-04000715001870-098-001/04.09.2015 г., издадено от И. Й. К., началник сектор „Ревизии“, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на ревизията на О. В. К., с [фирма], от М. С. В. като ръководител и е възложено на Б. Б. Л.. Като фактическо основание е посочено следното: „Б. Б. Л. е назначен да изпълнява функциите на ръководител на ревизии, със заповед № 665/02.09.2015 г. на директора на ТД. М. С. В. е в трайна невъзможност на изпълнява служебните си задължения“. Въз основа на това решение И. Й. К. е издал заповед за изменение на ЗВР № Р-04000715001870-020-002/04.09.2015 г., с която е определено, че ревизията на О. К. следва да бъде извършена от Б. Л. – старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията и А. Н. – инспектор по приходите, като ревизията следва да приключи до 02.07.2015 г., като РА е издаден на 08.09.2015 г. именно от тези лица.

Неоснователни са доводите в жалбата, че заповедта на териториалния директор, с която по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК И. Й. К., началник сектор „Ревизии“, е определен да издава ЗВР го оправомощава и да постановява решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване разглеждането и решаването на преписка от компетентния орган по приходите в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗНАП изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. По делото липсват доказателства за възлагането на И. К., началник сектор „Ревизии“, на правомощия да издава решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК от изпълнителния директор или териториалния директор. Заповедта на териториалния директор, с която му се възлагат правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии, не го оправомощава да постановява решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване разглеждането и решаването на преписка от компетентния орган по приходите, доколкото това не е изрично посочено. Правилно съдът е приел, че болничният лист, издаден на М. В., не установява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а временна такава.

Издаването на заповед № 655/02.09.2015 г. от директора на ТД на НАП, с която на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП, е изменена заповед № 540/16.07.2015 г., като функциите на ръководители на екипи /ръководители на ревизии/ за периода 16.07.2015 г. – 16.01.2016 г. са възложени на Б. Б. Л. на мястото на М. С. В., би следвало да е обусловена от заповед за заместване, издадена по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗДСл. При наличието на такава заповед изменението на първоначалната ЗВР от органа, който я е издал, би било достатъчно, за да обуслови издаването на РА от компетентен орган при условията на заместване без да се налага изземване по чл. 7, ал. 3 ДОПК. В случая такава заповед за заместване не е представена.

Приложените с КЖ още два болнични листи, според които М. С. В. е в отпуск по болест до 27.10.2015 г. не могат обосноват извод различен от този на първостепенния съд, а именно, че решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадено от орган без материална компетентност и при липса на основания за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/ преписка. Следователно органът по приходите подписал РА, в качеството ръководител на ревизията въз основа решението за изземване на правомощия и последвалата ЗИЗВР, е некомпетентен. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен.

Като е достигнал до изводи идентични с горните, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 2500 лв. Неоснователна е претенцията обаче за присъждане на 50 лв. пътни разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 890/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. В. Т при ЦУ на Национална агенция за приходите да заплати на О. В. К., с [фирма] ЕИК – [ЕГН], разноски по делото за касационната съдебна инстанция в размер на 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/. Решението е окончателно.