Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на отбраната срещу решение № 10681 от 13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2982/2016 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответницата Т. В. А. от [населено място], чрез адвокат Трендафилова, в отговор от 7.11.2016 г. и в съдебно заседание, поддържа теза за законосъобразност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 10681 от 13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2982/2016 г., тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението, предмет на касационен контрол е валидно и допустимо.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, не споделя изводите на тричленния състав, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, както и че основанието за прекратяване на служебното правоотношение, посочено в заповедта не е осъществено. Но този състав констатира възникнал нов юридически факт, а именно влязло в сила съдебно решение, наличието на който води до правилност на оспорения съдебен акт като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите към него.

В настоящето производство касатора е представил решение № 863 от 23.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10312/2016 г. по описа на Върховниа административен съд, петчленен състав, Втора колегия. С цитираното решение е било оставено в сила решение № 8959 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 2946/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

При извършената служебна справка по адм. д. № 2946/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение се установява, че делото е било образувано по жалба на Т. В. А. от [населено място] срещу Постановление № 20 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 9 от 2.02.2016 г., в сила от 15.02.2016 г., с което е изменен Устройствения правилник на Министерство на отбраната, приет с Постановление № 5 на Министерския съвет от 2014 г., обн. ДВ, бр. 8 от 2014 г., изм. и доп.ДВ, бр. 37 и 64 от 2015 г. С решение № 8959 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 2946/2016 г., Върховният административен съд, е отменил Постановление № 20 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 9 от 2.02.2016 г.

Във връзка с правния интерес на Т. В. А. да оспорва подзаконовия нормативен акт, както с първоначалното решение, така и оставящото го в сила решение на петчленен състав е счетено, че тя има такъв. В мотивите към решение № 863 от 23.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10312/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, Втора колегия е прието, че жалбоподателката е заемала длъжността „главен директор” на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната”, с ранг V старши. С обжалваното Постановление № 20 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 9 от 2.02.2016 г., в сила от 15.02.2016 г., е изменен Устройствения правилник на Министерство на отбраната, като Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” и Дирекция „Обранителна аквизиция”, се обединяват в една обща дирекция – Главна дирекция „Обранителна аквизиция” (§ 2 и § 4 от Постановление № 20 от 28.01.2016 г.), като е премахната Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” и е съкратена длъжността заемана от жалбоподателката – „главен директор”. Счетено е също така, че видно от приложената по делото заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната за прекратяване на служебното праоотношение, като основание за това е посочено „измененията на УПМО, направени с ПМС № 20 от 2016 г., обн. ДВ, бр. 9/ 2016 г., в сила от 15.02.2016 г.”, като прекратяването на правоотношението е от датата на влизане в сила на оспореното ПМС № 20 – 15.02.2016 г.

След като частта от подзаконовия нормативен акт, въз основа на която е съкратена длъжността на Т. А. е отменена, то и основанието за това съкращаване, както и прекратяването на служебното правоотношение, са лишени от правно основание. Съдебното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е обнародвано в ДВ, бр. 11 от 31.01.2017 г. и е влязло в сила, с оглед нормите на чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК. Решение № 863 от 23.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10312/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, Втора колегия е окончателно - чл. 223 АПК. Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р.Б.Р на чл. 299, ал. 1 ГПК придвижда, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Тези текстове на ГПК са приложими в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК.

Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, макар и по други съображения, съдът е постановил като краен резултат правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода по спора, своевременно направеното и доказано искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 600 лв., която се преценява с оглед нормата на чл. 9, ал. 3 и във връзка с § 1 Допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – изговяне на отговор по касационна жалба с явяване в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10681 от 13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2982/2016 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение.

ОСЪЖДА министерство на отбраната със седалище в [населено място], [улица] да заплати на Т. В. А. от [населено място], [улица], сумата 600 (шестстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.