Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-СЦР-Г. чрез неговия процесуален представител срещу решение №43/19.05.2016 г. по адм. д. №24/2016 г. на Административен съд Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-главният архитект на [община] в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна.

О. []-Г. чрез своя пълномощник счита касационната жалба за неоснователна.

О. Д Г. Н., П. И. Т., Е. С. Б., И. И. Д. и Д. П. С. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу заповед №ДК-10-СЦР-2/22.01.2016 г. на касатора, с която е отменено разрешение за строеж № 187/12.12.2015 г. на главния архитект на [община] за обект "преустройство на магазин за промишлени стоки /вътрешно преустройство/."

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е отхвърлил предявената жалба срещу издаденото разрешение за строеж.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Касае са за строеж, при който предназначението на обекта не се изменя, нито се отнемат общи части или части от общи части. Не е налице и съществено изменение на обща част на сградата чрез направата на отвор в съществуващ зид. Така постановеното решение е законосъобразно:

Спорният момент е представлява ли съществено изменение на обща част на сградата по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ проектираната интервенция в съществуващия тухлен зид. Според заключението на вещите лица вътрешният носещ тухлен зид не е основен конструктивен елемент. Носещият тухлен зид се намира само в първи етаж, като предвиденият отвор не намалява носимоспособността и устойчивостта на сградата, нито засяга съществуващи греди и колони. Целостта и стабилността на сградата не са нарушени, тъй като металната рамка укрепва и подпира съществуващия и новопроектирания отвор за врати в зида. Стената /зидът/ не е фасаден, като основните й елементи - греда и колона, вградени в зида, не се засягат по никакъв начин, а самият съществуващ зид спира до нивото на първия етаж и не продължава нагоре.

При така изяснените от вещите лица относими обстоятелства изводът, че се касае за несъществено изменение, е в съответствие с нормата на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Поради това съгласие на етажните собственици не се изисква и липсата му не е основание за отмяната с обжалваната заповед на издаденото разрешение за строеж. Като е приел, че оспореният акт е материалнонезаконосъобразен административен акт, а разрешението за строеж е валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалната разпоредба. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №43/19.05.2016 г. по адм. д. №24/2016 г. на Административен съд Габрово. Решението е окончателно.