Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. К., представлявана от адв. С. Б, против решение № 7124/19.11.2015 г. по адм. дело № 4430/2015 г. по описа на Административен съд – София град, с което по съществото на спора е отхвърлено оспорването на заповед № РД-22-003/06.04.2015 г., издадена от Областния управител на област С..
В касационната жалба и в хода на делото по същество, касаторът поддържа, че съдът е направил необоснован правен извод, че срокът по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е започнал да тече от датата на постановяване (02.07.2013 г.)на въззивно решение по гр. дело № 1582/2002 г. на СГС, ІІГ състав, Според кастора, съдът не е отчел, че в самото въззивно решение е указана неговата обжалваемост пред ВКС, както и че в производството по ЗВСОНИ въпросът за размерът на цената на иска не стои за разглеждане, доколкото производството е освободено от държавна такса. Претенцията е насочена към отмяна на обжалваното решение и решаването на делото по същество чрез отмяна на процесната заповед № РД-22-003/06.04.2015 г., издадена от Областния управител на област С..
Ответната страна - Областния управител на област С., представлявана от юрк.. Д, в писмен отговор и в хода на делото по същество оспорва касационната жалба, поддържайки че решението на АССГ съответства на нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ и е обосновано с оглед събраните по делото доказателства.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че съдът правилно е приел в обжалваното решение, че в случая правото по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е преклудирано на 02.09.2013 г., когато е изтекъл установеният от закона двумесечен срок, което основава и материалната законосъобразност на оспорената заповед. Прокурорът отбелязва, че сроковете за подаване на заявления за обезщетяване по...