Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [улица], ап.[номер], срещу решение № 2533 от 30.11.2015 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. № 1580/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-19-1403021-091-001 от 26.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.[населено място], потвърден с решение № 155 от 18.05.2015 г. на ДДОДОП гр.[населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към спора доказателства, което е довело до неправилно решение на основния спор относно завеждане на нематериалния актив в счетоводството на предприятието съгласно НСС 22 „Отчитане на бизнескомбинации“ (отм.). Визира неправилно приложение на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО и на чл. 16 ЗКПО. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) гр.[населено място] оспорва касационната жалба чрез юрк.. М. Претендира за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореният пред АС РА е издаден след решение № 1410 от 03.06.2013 г. по адм. д.№ 2293/2012 г. по описа на АС гр. В., оставено в сила с решение № 8752...