Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена Областния управител на област [област] срещу решение № 421 от 25.02.2016 г. по адм. д. № 689/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалба на [фирма] решение № РД-20-11 от 04.03.2015 г. на Областен управител – [населено място], с което е разрешено на Кмета на Община – [населено място] да извърши пряко възлагане на обществена услуга за превоз на пътници по градски автобусни линии №1 и № 66 от общинската транспорта схема на Община – [населено място] за срок от 1 година, считано от 09.03.2015 г. и/или до избор на изпълнител в резултат на проведена процедура по ЗОП или ЗК.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Счита, че противно на приетото от съда е бил налице непосредствен риск от прекъсване на транспортната услуга, тъй като е установено, че договорът между [община] и [фирма] от 10.05.2007 г., сключен за срок от 10 г., ще бъде прекратен, считано от 09.03.2015 г., след подадена молба от превозвача. Излага доводи, че превозвач по посочените автобусни линии не е [фирма], а [фирма], тъй като съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗАвтТ превозите по автобусните линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя. Неправилно съдът приел, че титуляр на изпълнението на услугата по смисъла на наредбата е [фирма]. Липсва договор между [фирма] и [фирма]. Неправилно съдът е приел, че областният управител е следвало да търси съдействие от [фирма], обратното се потвърждава от анализ на сегашната редакция наредбата, според която областният управител няма право да се намесва в отношенията на посочените лица по начина указан от съда. В случая областният управител само е определил кметът на общината да вземе...