Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. К., в качеството му на [фирма], чрез адв. И. Й против решение № 2451/03.12.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1516/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001614000389-091-001/16.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 434/28.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", [населено място].

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че получените от него суми по национални доплащания за тютюн, представляват плащания за 2011 г. и 2012 г., а не плащания за 2009 г. Твърди, че получените субсидии през ревизираните периоди попадат в хипотезата на § 58 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2013 г./. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на гл. юрк. П. Бонева. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Р. А. К., в качеството му на [фирма] са установени задължения за данък по чл....