Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Ц. П, срещу решение № 2651/11.12.2015 г. по адм. дело № 1188 по описа за 2014 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 03251300090/16.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], в потвърдената при оспорването по административен ред част относно допълнително определените задължения за ДДС в общ размер 162 453.96 лева и за закъснителни лихви в общ размер 96 363.36 лева в данъчни периоди м. 04.2007 г., м. 10.2007 г., м. 11.2007 г., м. 12.2007 г., м. 01 - 06.2008 г., м. 01 - 04.2009 г., м. 07.2009 г., м. 09 - 12.2009 г. и м. 03.2010 г. Касаторът заявява общо трите категории основанияпо чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на първоинстанционното решение. Според него съдът неоснователно не е зачел извършеното от приходната администрация в юрисдикционен акт признание за осъществяването на доставките от [фирма], във връзка с които е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Оспорва извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства за установяване на доставките, включително заключенията на СТЕ и ССЕ, както и на гласните доказателствени средства. Настоятелно и описателно сочи информационните източници за предаването на стоките по доставките, счетоводното отчитане и плащането. Сочи относимата според него практика на СЕС и на ВАС. Аргументира прилагането на правния режим на данъчно третиране като вътреобщностни на извършени от него доставки с получатели румънски търговци с представянето на дължимите по позитивното право писмени доказателствени средства за изпращането или транспортирането настоките да територията на Румъния. Иска отмяна на решението, включително в частта за разноските, както и отмяна на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по...