Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв.. М срещу решение № 500 от 09.03.2016 г. по адм. д. №602/2015 г. на Административен съд – Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът началник на РДНСК-ЮЦР,чрез юрк.. Ш ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението като законосъобразно.

Ответницата Г. Р. Н.,чрез адв.. Н, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение.Претендира разноски.

Останалите ответници не ангажират становища по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно, постановено в унисон с изяснената фактическа обстановка по делото.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена срещу решение, с което е отхвърлена жалбата срещу акт, постановен по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, поради което решението подлежи на касационен контрол по смисъла на приложимата редакция на чл. 215, ал. 7 ЗУТ / изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.,/.Действително в диспозитива на обжалваното решение погрешно е вписано, че то е окончателно, но тези погрешни указания на съда по чл. 172а, ал. 1, т. 8 АПК не рефлектират върху обжалваемостта на решението, която е определена от закона, т.е. не зависи от формирана воля на съда. Проверката дали съдебният акт подлежи на обжалване се извършва при подадена от страната жалба срещу акта, която при липса или неправилни указания по чл. 172а, ал. 1, т. 8 АПК следва да се счита подадена в срок.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма],подадена...