О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 188

София, 17.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №722/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. А. – Т., със съдебен адрес – [населено място], срещу определение №2858/02.11.2021 г. по ч. гр. д. №3264/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 10.08.2021 г. по гр. д. № 12643/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молба на Хара България“ ЕООД (с предишно наименование „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД) за изменение на решението по гр. д. № 12643/2020 г. на СГС, I -21 състав в частта за разноските и вместо това е измемено решението по гр. д. № 12643/2020 г. на СГС, I -21 състав в частта за разноските, като е отменено в часстта, с която „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД (сега „Хара България“ ЕООД) е осъдено да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 2029.46 лева – държавна такса и 2045.87 лева – адвокатско възнаграждение. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно.

Жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че във въззивния акт съдът се е произнесъл по въпроса – налице ли е първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, когато единствената възможност и условие за защитата на длъжника от незаконсъобразно принудително изпълнение се явява оспорването на вземането по реда на чл. 439 ГПК. Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са четири определения на ВКС....