О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263 гр.София, 17.05.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1620 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК “Л. И. АД срещу решение № 65/23.03.2021г. по в. т.д. № 407/2020г. на Апелативен съд - В. Т. в частта, с която е потвърдено решение № 279/27.07.2020г. по гр. д. № 456/2019г. на РОС за осъждане на касатора да заплати на С. О. Ю. разликата над 25 000 лв. до 40 000лв., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.03.2019г. до окончателното й заплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД. Счита, че от доказателствата по делото може да се направи извод за основателност на направеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в по-голям от определения размер - 20%, както и че общото обезщетение от 50 000лв. е присъдено от въззивния съд при завишен спрямо справедливия размер. Твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба С. О. Ю. оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че касаторът е застраховател на гражданската отговорност на водача – пряк причинител на вредите на пострадалия при процесното ПТП ищец. За спорни е намерил въпросите дали конкретното поведение на Ю. обосновава по-висок от приетия от РОС процент на съпричиняване на вредоносния резултат и в какъв общ размер следва да се определи обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди, за да се яви то справедливо с оглед обективно установеното състояние на ищеца. Подробно съдът е анализирал заключението на комплексната СМЕ и САТЕ и свидетелските показания относно конкретните увреждания и интензивността на търпените болки от Ю., продължителността и естеството на лечебния /напр. операции едновременно на двата крайника/ и възстановителен процес /невъзможност за самостоятелно обслужване първоначално, след това ползване на инвалидна количка, патерици/, степентта на възстановяване. В резултата на което и при съобразяване на момента на ПТП с оглед конкретната социално-икономическа конюнктура в страната е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 50 000лв. За да сподели изводите на РОС относно обема на участие на пострадалия /20%, а не 50%, както претендира касаторът/ в причиняването на вредоносния резултат ВТАС е съпоставил поведението на ищеца и на водача като е отчел конкретния механизъм на ПТП и скоростта на движение на МПС. Взел е предвид, че уврежданията са настъпили преди всичко в резултат на два последователни странични удара на автомобила в крайпътни дървета – първо вляво, а след това вдясно. Поставянето на колан според вещите лица, споделено и от съда, евентуално би оказало влияние върху интензитета и вида на уврежданията, но не може да ги изключи изцяло, доколкото този вид колан ограничава движенията предимно нагоре и напред.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ В хипотеза на пряк иск на застрахователя при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основатален и как следва да бъде наложено намаляването му, поради допринасянето на пострадалия за настъпване на вредата?; 2/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?; 3/ Самостоятелното и съзнателно поставяне в риск на собствения живот и здраве предопределят ли принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и какъв е крритерият за отчитане на приноса?; 4/Следва ли въззивният съд да изследва всички наведени във въззивната жалба доводи за принос на пострадалия при ПТП в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Позовава се на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС практика на ВКС, обективирана в решения по реда на чл. 290 ГПК: ППВС №4/1968г.,ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, Решение № 45/15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ВКС, II т. о., Решение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, II т. о., Решение № 165/26.10.2010г. по т. д. № 93/2010г. на ВКС, II т. о., Решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ВКС, II т. о., Решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, I т. о. и др.
Въпроси № 1, 3, 4 са поставени в контекста на оплакване за необсъждане от ВТАС на доводите по въззивната жалба на касатора, че пострадалото лице не е съобразило конкретната пътна обстановка, която е създавала предпоставки за по-голям риск от ПТП, а при непоставяне и на предпазен колан – за по-интензивни наранявания. Оттук е обосновал и твърдение за по-висок размер на процента съпричиняване от приетия от въззивния съд. При произнасянето си ВТАС е съобразил цитираната от касатора практика по чл. 51, ал. 2 ЗЗД като е съпоставил конкретното поведение на пострадалия, допринасящо за уврежданията и конкретното поведение на виновния водач за настъпване на ПТП, а така също и конкретната пътна обстановка в рамките на разгледания механизъм на ПТП. Следва да се има предвид, че според т. 1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд при проверка правилността на обжалваното решение е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, доколкото твърденията, по които се произнася са били наведени и в исковата молба, респ. в отговора на исковата молба. В случая касаторът като ответник по иска единствено е заявил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради непоставяне на предпазен колан. В тази връзка въззивният съд е обсъдил причинените в резултат на това поведение вреди и то с оглед функциите на колана и особеностите на механизма на ПТП – удари вляво и вдясно. Съобразяването на конкретната пътна обстановка и скоростта на лекия автомобил са обстоятелства релевантни за поведението на виновния водач с оглед задълженията му по ЗДвП.
По втори въпрос не е изпълнено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ВТАС се е съобразил с цитираната от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Оплакванията, че не обсъдил всички релевантни според ППВС №4/1968г. кретерии, са общи и не съответстват на произнасянето на съда. Той е посочил какъв вид са уврежданията, степен на засягане и с каква интензивност страдания е понесъл ищецът, тяхната продължителност и последици. Същевременно е отнесъл тези проявления към момента на настъпване на неимуществените вреди като ги е разгледал в контекста на конкретните социално-икономически условия в страната през 2018г. и общественото разбиране за справедливо обезщетяване на вредите.
Предвид изложеното въззивното решение в обжалвана част не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65/23.03.2021г. по в. тр. д. № 407/2020г. на Апелативен съд - В. Т. в частта, с която е потвърдено решение № 279/27.07.2020г. по гр. д. № 456/2019г. на РОС за осъждане на ЗК “Л. И. АД да заплати на С. О. Ю. разликата над 25 000 лв. до 40 000лв., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.03.2019г. до окончателното й заплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: