О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4945

гр. София, 31.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 918 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. С. срещу Решение № 253 от 10.11.2023 г. по в. гр. д. № 350/2023 г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено Решение № 540/28.06.2023 г. по гр. д. № 3054/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен. С първоинстанционното решение е отхвърлен поради погасяване по давност на задължението на ответницата предявеният от А. С. С. срещу М. К. С. иск за заплащане на 33 989.08 лв., представляваща надвнесена от ищеца сума за погасяване на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34907 от 21.03.2008 г., сключен от тях двамата в качеството им на кредитополучатели с „Юробанк и Еф Д. Б. АД, като е отхвърлен и иск да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца 14 640 лв. - надвнесена от него сума за погасяване на задължението по Договор за жилищен кредит № 4254 от 24.09.2015г., сключен от ищеца с „Т. Б. Д“АД в качеството му на кредитополучател, по който ответницата е солидарен длъжник.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба М. К. С. е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установени фактическите изводи на районния съд, към които на основание чл. 272 ГПК препратил в мотивите си. Счел, че по иска за заплащане на сумата от 33 989.08 лева, представляващи 1/2 от заплатените от ищеца суми по Договор за банков кредит № HL/21.03.2008 г. с „Юробанк и Еф Д. Б. АД, задължението на ответницата било погасено по давност, защото вземането на ищеца възникнало на 02.10.2015 г., когато кредитът бил погасен, а исковата молба била депозирана на 30.03.2021 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок. В този смисъл е обосновал извод за основателност на правопогасяващото възражение на ответницата, релевирано в срока по чл. 131 ГПК.

Искът за заплащане на сумата от 14 640 лв. въззивният съд приел за неоснователен, тъй като счел, че единствен кредитополучател по договора за кредит от 24.09.2015 г., сключен между ищеца и „Т. Б. Д“ АД, бил касаторът. По този договор за кредит ответницата била солидарен длъжник, но това нейно качество не произтичало от факта, че е кредитополучател, а затова, че е станала трето лице, встъпило в задълженията на кредитополучателя. Извод за това въззивният съд обосновал от текста на чл. 4 от договора от 24.09.2015 година. Приел е, че в този случай ответницата отговаряла солидарно с кредитополучателя пред кредитора за погасяването на кредита, което било извършено. Тя обаче не била отговорна спрямо кредитополучателя – обстоятелство, произтичащо от качеството й на трето задължено лице. По тези съображения искът е намерен за неоснователен.

Касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК при вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, в тази хипотеза ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване на въззивното решение, а преценката за допустимостта следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

Ето защо, съобразно постановките на т. 1 от цитираното ТР, свързани със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, следва да бъде извършена проверка за допустимостта на обжалваното въззивно решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 253 от 10.11.2023 г. по в. гр. д. № 350/2023 г. на Окръжен съд - Сливен.

УКАЗВА на касатора А. С. С. да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер от по 972. 58 лв., като в този срок представи платежния документ за това по делото. При неизпълнение в срок на тези указания касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на III ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: