О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
[населено място], 16.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2130/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Искра 21“ АД/н/, представлявано от синдика на дружеството адв.Т. Д. И., против решение №263056/13.05.2021г. по в. гр. д.№73/20г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №261162/31.10.19г. по гр. д.№22634/19г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато на основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД, че дружеството дължи на „С. К. Г. ООД сумата 20 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по чл. 4 от договор за възлагане на поръчка от 01.12.2017г., ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, като „Искра 21“АД е осъдено да заплати на „С. К. Г. ООД сумата 1800 лв. разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост /поради факта, че вземането не е предявено в производството по несъстоятелност на „Искра 21“АД/н/ и поради това е погасено на основание чл. 739 ал. 1 ТЗ/ и за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира се отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Като аргумент за твърдените пороци касаторът сочи, че изводът на съда за дължимост на вземането не е съобразен с липсата на доказателства за възлагане на конкретни услуги от общо посочените в договора такива; липса на доказателства, че такива услуги са извършени и приети; направен е при неправилно кредитиране като доказателство на приемо-предавателният протокол с дата 03.01.2017г., който е бил оспорен от страната като антидатиран още в производството пред първата инстанция. Неправилен, според касатора, е и отказът на въззивния съд да разгледа възражението му за нищожност на договора, поради „нищожен предмет“, по съображения за неговото преклудиране, като в тази връзка излага доводи за служебна ангажираност на съда да извърши проверка за валидността на договора, щом има позоваване на някоя от страните на него.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на въззивния акт до касационен контрол касаторът поставя като обуславящи изхода на делото пред въззивната инстанция, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, въпросите: 1. Непредявяването на вземането от кредитора в сроковете по чл. 685 ал. 1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ има ли за правна последица правопогасяващо действие относно това вземане? /противоречие с решение №170/30.11.2009г. по т. д.№5/2009г. на Второ т. о. на ВКС и решение №90/20.07.2016г. по т. д.№865/15г. на Първо т. о. на ВКС/; 2. Дължимо ли е уговореното възнаграждение по договор за услуги, ако за исковия период услуги по договора не са искани и не са предоставяни?/противоречие с решение №94/20.04.2021г. по гр. д.№2752/20г. на Четвърто г. о. на ВКС/; 3.1 При възражение за антидатиране на приемо-предавателен протокол за приемане на възложена с договор за услуги работа, чиято дата предхожда датата на този договор за услуги, доказателствената тежест за доказване истинността на датата върху коя страна следва да се възложи – върху оспорващия датата или върху страната, която се ползва от този документ? и 3.2 Ако с доклада по делото първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест относно истинността на частен документ, длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? /противоречие с решение №122/06.04.2021г. по т. д.№1439/19г. на Второ т. о. на ВКС/ ; 4. Длъжен ли е съдът да следи служебно за приложението на нищожни клаузи на договор за услуги? /противоречие с решение №384/02.11.11г. по гр. д.№1450/2010г. на Първо г. о. на ВКС и ТР №1/15.06.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС/.
Ответникът по касационната жалба „С. К. Г. ООД не се е ангажирал със становище по нея.
Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Софийски районен съд е бил сезиран от „Соломон консулт груп“ООД с установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен срещу „Искра-21“АД – за установяване на вземане в размер на 24 000 лв., за която сума е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от 07.02.2019г. по ч. гр. д.№6730/19г. по описа на СРС. Претендираното вземане, според изложеното в заявлението и в исковата молба, произтича от неизпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане на поръчка от 01.12.2017г.Поддържано е, че с протокол от 03.01.2018г. изпълнението по договора било прието от възложителя /поръчващия/, за което на посочената дата бил подписан приемателно-предавателен протокол. С постановеното от него съдебно решение №261162/31.10.2019г. съставът на Софийски районен съд е уважил частично иска, признавайки за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на „Соломон консулт груп“ООД сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.02.2019г. и е отхвърлил иска в останалата му част.
Софийски градски съд е бил сезиран с въззивна жалба от ответника.С обжалваното пред настоящата инстанция решение е констатирал, че след постановяването на първоинстанционния съдебен акт с решение №2095/22.11.2019г., постановено по т. д.н.№681/19г. по описа на СГС по реда на чл. 632 ТЗ е било открито производство по несъстоятелност по отношение на въззивника „Искра -21“АД /като спряното по посочения ред производство е било възобновено с последващо решение №145/21.01.2020г./; претендираното с исковата молба вземане не е било предявено, съответно не е било включено нито в списъците на приетите предявени, нито в тези на неприетите вземания, като не фигурира в постановените от съда по несъстоятелността определения по чл. 692 ал. 4 ТЗ. След тази констатация съдът е изложил мотиви по съществото на спора, приемайки, че със сключения между страните договор ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел да осъществи услуга по проучване на представители, работодатели, партньори, кредитори, сътрудници и свързани лица за установяване на контакт за нуждите на възложителя, преговори и юридически консултации срещу възнаграждение в размер на 20 000 лв. /което ищецът е претендирал с ДДС/.Наведеното с въззивната жалба възражение за „нищожен предмет“, обвързано с твърдения за липса на подробна и ясна характеризация на възложените услуги, съставът е намерил за преклудирано, тъй като е направено за първи път пред въззивната инстанция. Въпреки това е разгледал възражението, което е отказал да сподели по мотиви, че, според правната теория облигационното правоотношение не може да възникне, ако дължимата престация е неопределена или неопределяема, а в конкретния случай уговорените услуги са били достатъчно конкретизирани чрез посочването на конкретни правни субекти – кредитори по конкретни изпълнителни дела, изготвянето на конкретни документи и предоставянето на юридически консултации по конкретен въпрос. Като неоснователно е прието и възражението на въззивника за липса на насрещно изпълнение в качествено, количествено и времево отношение. Констатирано е в тази връзка наличието на приемателно-предавателен протокол, подписан от двете страни, с който изпълненото от ищеца е било прието от ответника. Доколкото върху протокола е поставена дата „03.01.2017г.“, а в същия е посочено, че касае изпълнението по договора за възлагане на поръчка от 01.12.2017г., съдът е приел, че при изписването на датата върху протокола е била допусната техническа грешка и, тъй като въззивникът не е оспорил своевременно автентичността на изявленията си в протокола, той се ползва с формална доказателствена сила, при което и при липсата на данни за други предходни правоотношения между страните, във връзка с които той да е бил издаден, наличието му с обективираното в него съдържание е достатъчно да мотивира извод за изпълнението и за приемането на работата без забележки. Освен като преклудирано, по същество е останало и несподелено от въззивния състав оплакването на акционерното дружество, за прекомерност на договореното възнаграждение.Развити са съображения, че със сключването на договора страните са постигнали правно значимото съгласие за юридическа еквивалентност на насрещните престации, а икономическата им еквивалентност при липса на допълнителни твърдения за изменение на обстоятелствата след сключването на договора е правноирелевантна. По тези съображения въззивният съд е потвърдил решението на СГС в обжалваната от ответника част.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира за неосъществени законоустановените предпоставки за провеждане на селекцията, визирани в разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, поради липса на обосновани от касатора както общ, така и допълнителен критерий за достъп до касационен контрол. Всички, формулирани от касатора в изложението му по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, въпроси не покриват характеристиките за правни такива по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените в него задължителни указания, поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, което означава да е бил въведен в предмета на делото и да е обусловил решаващата воля на съда. Поставените от касатора въпроси не осъществяват тази обща предпоставка за извършване на селекцията. Първият въпрос изобщо не е бил въвеждан в предмета на спора, поради което и не е намерил съответно разрешение от съда по обуславящ изхода на делото начин. Вторият въпрос е основан на твърдения /че не са искани и не са предоставяни услуги по договора/, каквато констатация нито е била направена от съда, нито същият е приел за дължимо възнаграждението при тези условия. Въпроси 3.1 и 3.2 са поставени в контекста на поддържания с отговора на исковата молба довод, че поради това, че приемателно-предавателния протокол е от дата, предхождаща датата на сключването на договора, той не може да се ползва като годно доказателствено средство за удостоверяване извършването на услугите. Оспорване автентичността изявлението с твърдения за неистинност на подписа на представителя на дружеството, положен в протокола, изобщо не е правено и поддържано. Поради това и мотивите на съда, с които този протокол е кредитиран, са, че той се ползва с формална доказателствена сила, което означава, че изявлението за приемане на изпълненото по договора от 01.12.2017г. е направено от подписалия документа представител на страната, а от обстоятелството, че в него е цитиран договорът от посочената дата, е направен извод, че отразената в протокола дата при изписването на годината е обект на допусната техническа грешка. С оглед направеното оспорване на годността на документа като доказателствено средство и изложените от съда мотиви по това оспорване, въпроси, съдържащи самоцелни твърдения на страната „за антидатиране“ /което означава подправяне на датата с цел извличане на полза за нуждите на процеса, каквото в случая не се твърди, нито се установява/ и за необходимост от „разпределяне на доказателствената тежест относно доказване истинността на частен документ“, са ирелевантни и не могат да обусловят постигане на различен от постановения правен резултат. Последният от формулираните в изложението към касационната жалба въпроси също няма характер на обуславящ, доколкото с решението си въззивният съд, въпреки, че е намерил възражението на въззивника „за нищожен предмет“ /което по същество не представлява довод за нищожност на конкретна клауза от договора на някое от основанията по чл. 26 ЗЗД/ за преклудирано, той е изложил и мотиви за неговата неоснователност.
Тъй като не е обснована по отношение на нито един от въпросите общата предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280 ал. 1 ГПК, сочената като допълнителна такава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК съдебна практика не следва да бъде обсъждана с оглед установяване на противоречието й със съответни решаващи мотиви от обжалваното решение.
Въпреки изложеното, тъй като служебно задължение на съда е да следи за допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, а съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС постановките на т. 10 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС са приложими и в стадия на селектиране на касационните жалби и при направено от касатора изрично възражение за недопустимост на въззивното решение, то следва да бъде допуснато до касационен контрол при хипотезата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК - за извършване на проверка за допустимостта на съдебния акт с оглед наличието на правен интерес от поддържането на иска като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството.
На касатора следва да се укаже на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №263056/13.05.2021г. по в. гр. д.№73/20г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на „Искра – 21“АД/н/ да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 400 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението, че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.