№ 204

София, 12.05. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

гражданско дело № 4641/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по в. гр. д. № 152/2021 г. е обезсилено решение на Панагюрския районен съд № 260014/18.09.2021 г. по гр. д. № 991/2018 г. и делото е върнато на друг състав на същия съд за постановяване на решение по иска, с който е сезиран.

Решението е обжалвано от МБАЛ „У. Х.“ О., [населено място], представлявано от управителя К. С. Ч. – Р., чрез адв. Г. М.. В жалбата се поддържат основанията за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Оспорва се решаващият извод, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, като се поддържа, че с уточнителна молба ищецът е изменил първоначалната си претенция, формулирайки 14 обективно съединени иска, които са били приети за разглежане от районния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК.

В срока за отговор ищецът Й. П. Й., представляван от адв. А. И., излага становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, както и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Твърди се още, че жалбата е бланкетна, липсва обосновка на основанията за допускане на касационното обжалване. Поддържа се, че въззивното решение е правилно, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от няколко свързани помежду си противоправни деяния, подлежащи на глобално обезщетяване, поради което той не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от деянията.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Й. П. Й. срещу МБАЛ „У. Х.“ О., в която се твърди, че ищецът е бил началник на отделението по „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ при ответното лечебно заведение, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 04.12.2017 г. Излагат се твърдения за влошаване на здравословното и емоционалното състояние на ищеца вследствие на действията на ръководството на „МБАЛ У. Х.“, а именно: ненавременното връчване на длъжностната му характеристика; бездействие относно сигналите на ищеца за закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма; заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции; множество покани от страна на работодателя за даване на писмени обяснения по различни въпроси, свързани с лечение на пациенти и организацията на работата в отделението; оказване на натиск върху ищеца относно вземането на решения с оглед повишаване на финансовите приходи на болницата; липса на реакция относно оплакванията за недостиг на медицински персонал, медицинско оборудване и съществени консумативи за функциониране на отделението; хоспитализиране на пациенти, които не са индицирани за лечение в отделението. Създадена била обстановка на нетърпимост към ищеца, на сутрешните рапорти постоянно му се вменявало чувство на вина за това как обемът на работа е недостатъчен и как трябвало да бъдат привличани още и още пациенти. Вследствие на това той започнал да има проблеми със съня, а емоционалното му състояние се влошило. Наред с безсънието и нервното напрежение, често чувствал слабост и получавал хипертонични кризи. Поставени му били диагози „хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“, „сърдечна аритмия, неуточнена“, „пристъпна надкамерна тахикардия“. Била налице и промяна в емоционалното му състояние, отразила се най-силно върху отношенията му с близкия кръг приятели, в резултат на което се изолирал и започнал системно да прибягва до лекарска помощ, не успявал да овладява хипертоничните пристъпи и емоционалните сривове, поради което се свързал с психиатър, който го диагностицирал с „умерено тежък депресивен епизод“.

Исковата молба неколкократно е оставяна без движение поради нередовности, вследствие на което ищецът е уточнил конкретни действия на ответника, които счита за противоправни, моментът на настъпване на твърдените неимуществени вреди или краен момент на периода, в който се твърди, че са настъпили тези вреди. В първото по делото публично съдебно заседание районният съд отново е оставил исковата молба без движение, като в мотивите на своето определение е посочил, че първоначално искът е бил предявен за обезщетение в размер на 25 000 лв., но след направените от ищеца уточнения всяко противоправно действие или бездействие е въведено като основание на самостоятелен иск, поради което на ищеца са дадени указания за посочване на обезщетението, претендирано за всяко противоправно действие или бездействие. В изпълнение на тези указания ищецът е посочил, че е предявил 14 обективно съединени иска (някои като частични) с посочена цена и петитум за всеки един от тях, като съответно е внесена и дължимата държавна такса. Първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове, като е приел, че същите са неоснователни.

Въззивният съд е обезсилил решението, приемайки, че районният съд е бил сезиран (стр. 30 от решението) само с един иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са резултат от няколко последователни противоправни деяния (негативното отношение и игнориращото личността на ищеца поведение на управителите на лечебното заведение), свързани помежду си, които подлежат на глобално обезщетяване. Вместо да разгледа така предявения иск, районният съд е разгледал 14 обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5000 лв., в резултат на което е постановил недопустимо решение. Прието е, че в случая ищецът не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния, предвид възможността кумулираният ефект от всички деяния да има много по-голямо отражение в психическата и емоционалната сфера на пострадалия.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от заинтересована страна, в срока по чл. 283 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК. Неправилно въззивният съд е посочил, че неговото решение не подлежи на касационно обжалване като постановено по обективно съединени искове, всеки един от които е с цена под 5000 лв., което противоречи на собствения му извод за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, поради това че е предявен един иск с цена 25 000 лв., а са разгледани 14 самостоятелни иска. При тези мотиви, решаващо за касационното обжалване е приетото от въззивния съд, че искът е паричен, с цена над 5000 лв. Обратният извод на въззивния съд не обвързва касационната инстанция, която сама преценява дали е сезирана с допусима касационна жалба. При посочване в диспозитива на въззивното решение, че то не подлежи на касационно обжалване, подадената касационна жалба, при липса на връчен препис от решението по чл. 7, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че е в срок.

По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Законодателят не е предвидил изрично хипотези на нищожност на съдебния акт, но според практиката нищожен е онзи съдебен акт, който не може да бъде припознат като валиден поради липса на надлежно волеизявление - когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост (решение № 668 по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ВКС). В процесния случай подобен порок не се наблюдава – съдът е изложил подробни съображения за възприетите от него правни изводи въз основа на установените по спора обстоятелства; решението е ясно и разбираемо.

Не се констатират и пороци на решението, водещи до неговата недопустимост – наличие на процесуални пречки или липса на процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск.

Основателен е доводът на касатора, че въззивното решение е очевидно неправилно. Обезсилвайки първоинстанционното решение с мотив, че е предявен един иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, а районният съдия е разгледал като самостоятелни претенциите за всеки отделен юридически факт, от който се търси обезщетяване на вреди от непозволеното увреждане, въззивният съд е действал като контролно-отменителна инстанция. По действащия ГПК производството пред втората инстанция има за предмет самия материален спор, затова въззивният съд следва сам да отстрани пороците на първоинстанционното решение освен в хипотезата на чл. 270, ал. 3 ГПК, която в случая не е налице. Нарушаването на основновополагащи процесуални правни норми каквито са тези, очертаващи правомощията на въззивния съд, се обхваща от хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне.

За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 500 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по в. гр. д. № 152/2021 г.

Указва на касатора МБАЛ „ У. Х.“ О., че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 500 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: