№ 90

София, 12.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Б. П. гражданско дело № 4641/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по в. гр. д. № 152/2021 г. е обезсилено решение на Панагюрския районен съд № 260014/18.09.2021 г. по гр. д. № 991/2018 г. и делото е върнато на друг състав на същия съд за постановяване на решение по иска, с който е сезиран.

Въззивното решение е обжалвано от ответника МБАЛ „У. Х. ООД, [населено място] изцяло. В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Оспорва се решаващият извод, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, като се поддържа, че с уточнителна молба ищецът е изменил първоначалната си претенция, формулирайки 14 обективно съединени иска, които са били приети за разглеждане от районния съд.

В срока за отговор по чл. 283 ГПК ищецът Й. П. Й., представляван от адв. А. И. поддържа, че въззивното решение е правилно, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от няколко свързани помежду си противоправни деяния, подлежащи на глобално обезщетяване, поради което той не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от деянията.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Й. П. Й. срещу МБАЛ „У. Х. ООД, в която се твърди, че ищецът е бил началник на отделението по „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ при ответното лечебно заведение, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 04.12.2017 г. Излагат се твърдения за влошаване на здравословното и емоционалното състояние на ищеца вследствие на действията на ръководството на „МБАЛ У. Х. , а именно: ненавременното връчване на длъжностната му характеристика; бездействие относно сигналите на ищеца за закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма; заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции; множество покани от страна на работодателя за даване на писмени обяснения по различни въпроси, свързани с лечение на пациенти и организацията на работата в отделението; оказване на натиск върху ищеца относно вземането на решения с оглед повишаване на финансовите приходи на болницата; липса на реакция относно оплакванията за недостиг на медицински персонал, медицинско оборудване и съществени консумативи за функциониране на отделението; хоспитализиране на пациенти, които не са индицирани за лечение в отделението. Създадена била обстановка на нетърпимост към ищеца, на сутрешните рапорти постоянно му се вменявало чувство на вина за това как обемът на работа е недостатъчен и как трябвало да бъдат привличани още и още пациенти. Вследствие на това той започнал да има проблеми със съня, а емоционалното му състояние се влошило. Наред с безсънието и нервното напрежение, често чувствал слабост и получавал хипертонични кризи. Поставени му били диагози „хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“, „сърдечна аритмия, неуточнена“, „пристъпна надкамерна тахикардия“. Била налице и промяна в емоционалното му състояние, отразила се най-силно върху отношенията му с близкия кръг приятели, в резултат на което се изолирал и започнал системно да прибягва до лекарска помощ, не успявал да овладява хипертоничните пристъпи и емоционалните сривове, поради което се свързал с психиатър, който го диагностицирал с „умерено тежък депресивен епизод“.

Първоначално искът е бил предявен за 25 000 лв. неимуществени вреди като след неколкократно оставяне на исковата молба без движение от районния съдия и по изрично негово указание всяко противоправно действие и бездействие е въведено от ищеца като основание на самостоятелен иск който е посочил, че предявява 14 обективно съединени иска (някои като частични) с посочена цена и петитум за всеки един от тях, като съответно е внесена и дължимата държавна такса. Първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове, като е приел, че същите са неоснователни.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, приемайки, че районният съд е бил сезиран само с един иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са резултат от няколко последователни противоправни деяния (негативното отношение и игнориращото личността на ищеца поведение на управителите на лечебното заведение), свързани помежду си, които подлежат на глобално обезщетяване. Вместо да разгледа така предявения иск, районният съд е разгледал 14 обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5000 лв., в резултат на което е постановил недопустимо решение. Прието е, че в случая ищецът не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния, предвид възможността кумулираният ефект от всички деяния да има много по-голямо отражение в психическата и емоционалната сфера на пострадалия.

Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл. 288 ГПК № 204 от 12.05.2022г. и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с правомощията на втората инстанция при констатация, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на исковете като ги е разгледал като отделни претенции.

Правилен е изводът на въззивния съд, че ищецът не е бил длъжен да разграничава отделното обезщетение, което претендира за всяко едно от деянията, от които твърди, че е претърпял вреди. Според практиката на ВКС - решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Дори и да посочи конкретен размер за вредите по всяко едно от деянията, при установяване на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, съдът не е обвързан от конкретно посочения размер, а трябва да определи общо обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.

Несъобразяването на първоинстанционния съд с това тълкуване, даването на изрични указания на ищеца да уточни какъв размер на обезщетението претендира по всяко посочено от него в исковата молба неправомерно поведение на ответника и произнасянето му с отделни 14 диспозитива, не води до недопустимост на постановеното от него решение. Това решение не страда от пороците, установени в съдебната практика за недопустимост на решението – срв. ППВС 1/1985г. т. 9 и др. Въззивният съд необосновано е приел, че ищецът е поискал присъждане на общо обезщетение от 25000лв., а съдът се е произнесъл по отделни претенции. Както се посочи, ищецът е предявил отделни претенции по изрични указания на районния съдия, които са неправилни.

Според разясненията на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е съд по същество. Той се произнася по самия материалноправен спор като решава делото по същество, освен в случаите на недопустимост и нищожност на съдебното решение /чл. 270 ГПК/. В останалите хипотези въззивният съд сам чрез своите процесуални действия следва да отстрани допуснатите от първата инстанция нарушения на материалния закон и процесуалните правила като приложи точно закона, даде указания на страните за необходимостта да сочат нови доказателства при непълен и неточен доклад, ако такива доводи са направени във въззивната жалба и др. В случая решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и възивният съд е следвало, при съобразяване с посочената практика на ВКС, сам да реши делото по същество.

По изложените съображения на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд, който да разгледа спора по същество.

При новото разглеждане на делото на основание чл. 294 ал. 2 ГПК следва да бъдат присъдени и разноските за касационното производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по въззивно гражданско дело № 152/2021 г. и

Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: