Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат С. И. Р, срещу решение № 378 от 8.03.2016 г. по адм. д. № 2016/2015 г. на Административен съд-Бургас. С него жалбите им срещу заповед № РД-01-674 от 2.10.2015 г. на кмета на [община] е оставена без уважение/отхвърлена. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от обстоятелствената й част може да се извлече оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторите молят, решението на административния съд да се отмени. Претендират присъждане на направените разноски.

Ответникът по касация-кметът на [община] и заинтересованата страна [фирма], [населено място] не вземат становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументирано становище по всяко едно от твърденията, наведени в касационната жалба, които намира за неоснователни. Счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за тях съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че Административният съд-Бургас е бил сезиран с две жалби, подадени от [фирма] и [фирма] срещу заповед № РД-01-674 от 2.10.2015 г. на кмета на [община]. С нея, въз основа на протокола на назначената от него комисия за провеждането на търга с тайно наддаване, за отдаване под аренда на три имота, частна общинска собственост, чл. 72, ал. 6 във връзка с чл. 72, ал. 4 и чл. 75 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост (НРПУРИВОС), е обявил класирането на участниците в търга, а двамата касатори в настоящото производство, е декласирал. Наведените оплаквания пред съда са били за това, че в заповедта за откриването на търга, предвиденият срок за отдаването под аренда е бил в нарушение на чл. 26, ал. 4 от НРПУРИВОС и относно това, че дружествата са били отстранени от участие съвсем неоснователно, поради липсата на обективен критерий за преценка, което поставяло декласираните дружества в неравноправно положение.

Административният съд-Бургас е обединил жалбите в едно производство за съвместно разглеждане, прие ги е за допустими и ги е разгледал по същество. От събраните писмени доказателства е установил, че проведеният публичен търг с тайно наддаване за отдаване под аренда на три поземлени имота, представляващи земеделски земи - ниви, с индивидуализиращите им белези и частна общинска собственост е бил открит със заповед № РД-01-600 от 4.09.2015 г. на кмета на [община], в която са определени условията за участие и е утвърдена тръжната документация. На основание чл. 61, ал. 2 и 3 НРПУРИВОС кметът е назначил комисия да проведе търга, която е преценила, че ценовите предложения на двете дружества-жалбоподатели, са били в нарушение на чл. 72, ал. 2 НРПУРИВОС, защото предлагана цена за аренда и на трите поземлени имота е била изписана върху плика на ценовото предложение, а не е била поставена вътре в него, по начин да не бъде узната, преди отварянето на плика.

В съответствие с изискването на чл. 168 АПК и въз основа на приетото за установено, съдът е направил правни изводи, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че заповедта за откриването на търга е в изпълнение на взето решение от Общинския съвет-Ц.. Заповедта е била съответна на изискванията на чл. 14, ал. 2 ЗОС, поради това, че чл. 27 НРПУРИВОС е стеснявал приложението на законовата норма, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА е приел, заповедта за съответна на материалния закон.

На следващо място съдът е приел, че предложението на [фирма] не е било съответно на изискването на раздел Четвърти, т. 2 от заповедта на кмета за откриването на търга, защото решението на юридическото лица за участие в търга не е било подписано. Отделно от това е установил, че ценовото предложение и на двете дружества-жалбоподатели е било написано върху плика с предлаганата цена, а не е било поставено вътре в плика, който е трябвало да бъде запечатан. Подадените ценови предложения и на двете дружества са били в нарушение на чл. 72, ал. 2 от НРПУРИВОС. Поради това те правилно са били декласирани, а пликовете с ценовите им предложения са останали неразпечатани.

Относно наведеният довод за това, че срокът за отдаването под аренда е бил в нарушение на чл. 26, ал. 4 от НРПУРИВОС съдът го е приел за неоснователен. Изложил е съображения, че срокът за арендата в земеделието е бил определен в минимален размер в чл. 4, ал. 1 ЗАЗ, който е пет стопански години, поради което срокът в чл. 26, ал. 4 от наредбата не е бил съответен на ЗАЗ и отново на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА е приложил нормативния акт от по-висока степен. Отделно от това се е позовал на §1 от ДР на ЗАЗ, който за неуредените случаи прави препращане към чл. 229, ал. 3 ЗЗД, поради което е приел, че заповедта за откриване на търга не е в нарушение на материалния закон.

Доводът в жалбата, че заповедта на кмета не съдържала обективни критерии за недопускане до участие, поради което поставяла жалбоподателите в неравноправно положение съдът също е възприел за неоснователен, като се е позовал на раздел девети от заповедта на кмета.

По така изложените мотиви съдът е приел, че жалбите са били неоснователни, а обжалваната заповед на кмета-законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбите срещу нея.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Изрично следва да се посочи, че в касационната жалба не се съдържат конкретни пороци на решението на съда, а изложеното в нея повтаря наведените оплаквания пред административния съд срещу заповедта на кмета на общината.

Относно твърдението, че в заповедта на кмета за откриването на търга е посочен срок от 25 години за отдаването на земеделските земи под аренда, което е било в нарушение на чл. 26, ал. 4 НРПУРИВОС, настоящият състав го възприема за неоснователно. ЧЛ.26, ал. 2 от наредбата препраща към ЗАЗ. В чл. 4 ЗАЗ е посочен минималния срок на договора за аренда, без да е посочен максимален такъв, поради което правилно е възприето от административния съд, че следва да се приложи нормативния акт от по-висока степен, какъвто е закона, а не наредбата на общинския съвет. Отделно от това съдът се е позовал на § 1 ДР на ЗАЗ, който препраща към ЗЗД, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на материалния закон. Относно заповедта за откриването на търга най-накрая следва да се подчертае, че тя е влязла в сила, като необжалвана, а наведените твърдения срещу нея са били преклудирани и са били неотносими към законосъобразността на заповедта за приключването на търга, но съдът ги е обсъдил. Въпреки това решението му не е неправилно, а законосъобразно, защото не променя крайния правен извод, който е правилен.

Второто оплакване в касационната жалба, че дружествата са били неправилно отстранени от участие е също неоснователно. Безспорно при подаване на предложението за участие, ценовите предложения и на двете дружества са били в нарушение на чл. 72, ал. 2 от НРПУРИВОС, защото цената не е била поставена в запечатани пликове, а написана върху тях. Отделно от това съдът е констатирал, че предложението на [фирма] е съдържало неподписано решение за участие в търга. Всичките тези изисквания са се съдържали в раздел Трети, т. 5 от заповедта на кмета за откриването на търга. В заповедта е посочено, че към нея е било приложено извлечение от НРПУРИВОС в частта й, относно провеждането на търга. В раздел Четвърти, т. 3 от същата заповед се съдържа изискването за начина на представянето на цената, а в раздел Девети са определени основанията за недопускане до участие, като последния абзац от раздела препраща към раздел Четвърти.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на изхода на спора искането на касаторите за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 378 от 8.03.2016 г. по адм. д. № 2016/2015 г. на Административен съд-Бургас.

ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за присъждане на направените разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.