Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на ДНСК, против решение № 3698/31.05.2016г., постановено по адм. дело № 2300/2016г. по описа на Административен съд София-град, Второ отделение, 26-ти състав, с молба за отмяната му като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. М. А, по изложените в нея съображения, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - К. Д. Д., от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е отговор по жалбата, с доводи за правилност и обоснованост на оспорения съдебен акт, аргументиран с примери от константната практика на ВАС досежно приложението на института на давността и искане същият да бъде потвърден, с присъждане на разноски по приложения договор за правна помощ.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба процесуално допустима - подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е изследвал детайлно наличието на изискуемите предпоставки на иска по чл. 292, вр. с чл. 285, ал. 1 АПК: образувано, въз основа на влязло в сила изпълнително основание изпълнително производство, длъжникът в което да претендира настъпването на нови факти, осъществили се след влизане в сила на изпълнителното основание, (които да водят до изключване, погасяване или отлагане на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание), наличие на правен интерес (по арг. от чл. 124, ал. 1 ГПК) за търсената защита и същият да е насочен към взискателя по изпълнителното производство. Въз основа на това, е уважил предявения от К....