Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131, ал. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, [населено място], против решение № 7839 от 12.12.2015 г. по адм. дело № 8243 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата против предписание, обективирано в Протокол изх. № ПР027597 / 14.07.2015 г. от извършена проверка на 24.06.2015 г., 01.07.2015 г. и 06.07.2015 г. от инспектори при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Иа агенция "Главна инспекция по труда", [населено място], е оспорил касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е предписание, дадено от контролни органи в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", [населено място], с протокол за извършена проверка изх. № ПР027597 от 14.07.2015 г., с което на органа по назначаване в Националната агенция за приходите, [населено място], е предписано да утвърди оценка на риска за здравето и безопасността на работещите на обект „ГКПП Дунав мост – 2 Видин - Калафат”, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД), във връзка с чл. 38а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Предписанието е обжалвано по административен ред и е потвърдено с решение № 206157 от 29.07.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за налагане на принудителните административни мерки от компетентни длъжности лица с функции на контролни органи, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните доказателства, при която е установено, че към датите на извършване на проверките органът по назначаването в Националната агенция за приходите не е утвърдил оценка на риска за здравето и безопасността на държавните служители, работещи на проверения обект, което съставлява неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД), във вр. с чл. 38а от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
Така постановеното решение е обосновано и правилно.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и всички направени от жалбоподателя възражения. С чл. 131 от ЗДСл и чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидено, че задължителните предписания за отстраняване на нарушенията на законодателството, свързано с държавната служба и държавния служител, се дават на органите по назначаването. Адресат на предписанието е органът по назначаването в Националната агенция за приходите (НАП), който на основание чл. 38а, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е носител на задължението да осигури здравословните и безопасни условия на труд съгласно ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД) и нормативните актове за неговото прилагане. В представените заповеди като орган по назначаването на служителите на проверения обект фигурира изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. В издадения протокол за резултатите от извършената проверка изрично е подчертано, че се проверява Националната агенция за приходите със седалище в [населено място], като обект на контрола са работните места на „ГКПП Дунав мост – 2 Видин - Калафат” в Дирекция „Фискален контрол“. Издаденият протокол е надлежно мотивиран с посочване на фактическите и правните основания за издаването му.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейностите по чл. 38а, ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места. След като извърши оценката на риска, органът по назначаването следва да изпълни и задължението по т. 2, като при необходимост планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство. Оценката на риска следва да бъде извършена при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г. Съгласно чл. 3 от наредбата оценяването на риска следва да бъде извършено по всички показатели, изброени в точки 1 – 6: работните процеси; работното оборудване; помещенията; работните места; организацията на труда; използването на суровини и материали.
От фактическа страна е установено, че към датите на извършване на проверката - 24.06.2015 г., 01.07.2015 г. и 06.07.2015 г., не е била извършена оценка на риска за работните места на обект „ГКПП Дунав мост – 2 Видин - Калафат”, който е структурен елемент в Дирекция „Фискален контрол“ на НАП, обособена от 01.01.2014 г. Не са посочени обективни пречки, поради наличието на които органът по назначаването е бил в невъзможност да изпълни своевременно задължението по чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 38а, ал. 2 от ЗДСл. Представените доказателства - заповед № ЗЦУ-170 от 19.02.2015 г. на главния секретар на НАП и протокол от 27.04.2015 г. на специално назначената комисия във връзка с изпълнението на поръчка с предмет: „Осъществяване на дейност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от служба по трудова медицина“, не подкрепят тезата на жалбоподателя за възникнали непреодолими затруднения при изготвянето на оценката на риска. Даденият срок за изпълнение на предписанието – 14.08.2015 г., е съобразен с продължителността на бездействието от страна на органа по назначаването и приоритетното право на държавните служители на здравословни и безопасни условия на труд съгласно ЗЗБУТ и актовете по прилагането му.
Като е приел, че оспореното предписание е издадено при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7839 от 12.12.2015 г., постановено по адм. дело № 8243 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.