Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби, съответно подадени от [фирма] и от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – [населено място] срещу Решение № 2917 от 27.04.2015г. по адм. дело № 9040/2013г. по описа на Административен съд – София град, в съответните му части.
Касаторът - [фирма], обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № № 2251200327 от 23.01.2013г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - [населено място], в частите му, с които на дружеството е определен корпоративен данък за довнасяне, както следва: за 2007г. в размер на 15 860, 22 лева и съответните лихви и за 2008г. в размер на 28 252, 98 лева и съответните лихви в размер на 15 738, 66 лева, и в частта на присъдени разноски в полза на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] в размер на 491 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при определяне на допълнително дължимия корпоративен данък за 2007г. и 2008г., съдът не се е съобразил със заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да се отмени. Претендират се разноски по делото за двете инстанции.
С допълнителна молба към касационната жалба се излагат допълнителни доводи за неправилност на оспореното решение по съображения, че издадения ревизионен акт е нищожен, тъй като не може да се установи по безспорен начин компетентността на Т. В. за издаване...