Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от пълномощник на С. А. В., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], срещу решение № 2186/01.04.2016г., постановено по адм. дело № 12609 по описа за 2015 г. на Административния съд - София-град (уточнено в с. з.), с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № РЗАДС-5800-755/32-118000, издадено на 24.06.2015г. от Началника на митница Столична, потвърдено с решение № Р-481/02-208447 от 13.10.2015г. на Директора на Агенция "Митници", за прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG 005800V0169 от 15.12.2011г., издадено от Началника на митница Столична, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в производството пред първоинстанционния съд без основание е отказано събирането на гласни доказателства и прилагането по делото на отнетата стока, за да се съпостави с изготвения протокол, което е в разрез с императивни разпоредби на АПК, както и, че непрецизно и незаконосъобразно административният орган е отнел разрешението за търговия с тютюневи изделия, което съдът не е установил в решението си и не е взел отношение по всички наведени оплаквания. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, за него адв.. Х поддържа жалбата, с искане за отмяна на съдебния акт.
Ответната страна - Началник на Митница "Столична", чрез юрк.. Н, оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, като подробни съображения са развити в писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорения пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изпълнение на материалноправните норми. При точно и в съответствие с доказателствата изяснена фактическа обстановка, са изведени правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Съгласно визираната като правно основание в процесния акт разпоредба на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС, издадено разрешение се отнема, когато лицето държи в търговско помещение, продава, предлага в обекта тютюневи изделия без бандерол или подправен бандерол, или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Т.е. законодателят е определил като правнорелевантни факти за прекратяване на разрешението за търговия с тютюневи изделия тези по осъществяване на определено действие, ("държане, предлагане, продаване и превозване") по повод на конкретни стоки, а именно тези, които се облагат с акциз, в резултат на което поведение се явява нарушен режимът за търговия с тях.
По делото категорично е доказан фактът на държане - в обекта, който стопанисва търговеца, на тютюневи изделия без бандерол. Това се установява от приложените в преписката протокол № 408/22.04.2014г., (съставен от служители на Столична митница в деня на проверката, в присъствието на съпругата на касатора, подписала се без възражения като "продавач") и от съставения акт за установяване на административно нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, връчен на жалбоподателя на 22.07.2014г., без данни за подадено възражение по него. Обективно предадени са и противоречията в обясненията на жалбоподателя, че отнетата стока не е негова и от друга страна - че е за лично ползване, а дали лицето, присъствало на огледа е в трудовоправни отношения с търговеца, е ирелевантно.
Оплакванията в жалбата за нарушено право на защита сочат на непознаване и смесване на две отделни и независими производства, които са с различен характер, издават се различни актове (индивидуален административен акт и наказателно постановление със санкционен характер), различни са и последиците им. Съпоставката на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС и чл. 123, ал. 2 от ЗАДС води до извода, че държането на тютюневи изделия без бандерол в търговско помещение от едноличен търговец, е основание за издаване на административен акт с правопрекратителни последици, но освен това е основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност, като елемент от обективна страна на административно нарушение при условие, че са налице останалите елементи от фактическия състав. За установяването на тези факти се съставя акт за нарушение, като същият се явява задължително необходим и в производството по издаване на наказателно постановление, с оглед ангажиране на административно-наказателната отговорност на извършителя на деянието. В обсъжданото по настоящето дело административно производство обаче не се изисква като предпоставка издаването на наказателно постановление, достатъчно се явява само фактическото констатиране на нарушението, понеже това нарушение има за последица не санкция на нарушителя, а прекратяване на разрешението за осъществяване на търговия с тези стоки. Съдът споделя изцяло правилните изводи на съда за характера на административнонаказателното производство по реда на ЗАНН, което е спорно и протича със събирането на доказателства и относно разликата между него и това по реда на чл. 90ж от ЗАДС. Те не са взаимно обусловени и между тях не съществува връзка на преюдициалност и корелативност, както правилно е прието в решението, което при липса на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2186/01.04.2016г., постановено по адм. дело № 12609/2015 г. на Административния съд - София-град. Решението е окончателно.