Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] обжалва решение № 1709/13.11.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 727/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-28-1401409-091-01/07.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 92/30.03.2015 г. при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за частична нищожност на обжалвания съдебен акт, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК.

По първото касационно основание решаващият орган твърди, че съдът е отменил ревизионния акт, в частта на определената лихва в размер на 754.86 лева за данъчен период м. 12.2012г. без да изложи мотиви по законосъобразността на това задължение, което е ясно очертано като предмет на съдебния спор.

Съображенията за неправилност на решението се отнасят до изводите на съда за законосъобразност на извършената от ревизираното дружество корекция на начислен ДДС в данъчен период м. 08.2012г. на основание чл. 116, ал. 1 ЗДДС. Касационният жалбоподател счита, че установените от съда факти не са спорни между страните, а спорът е изцяло правен. Поддържа становище, че анулиране на данъчни документи, по отношение на които е влязъл в сила ревизионен акт и е установен окончателният размер на задълженията за данък добавена стойност и отразяване на същите със знак минус в дневника за продажби е действие, с което едностранно се елиминира ефектът на осъществения данъчен контрол. Административният орган признава, че с влизане в сила на ревизионен акт, с който на получателя по доставката се отказа на правото на данъчен кредит се нарушава принципа за неутралност на данъка. Счита, че прилагането на този принцип не следва да игнорира други основни...